Мъгла навън? Идеално време за тихи интериори


  Пол Саймън и Арт Гарфънкъл в характерния си леко винтидж вид.

Дали заради мъглата в София, дали заради предколедното затишие откъм политически простотии, но някак си в главите ни се чу звук на тишина и решихме да го споделим с вас - нашите приятели. Единият вариант да го направим беше да си мълчим и нищо да не казваме. Но къде е гаранцията, че във вашите глави няма да се чуe някаква друга тишина, а не тази, която имаме предвид. Затова избрахме вариант 2 -  Paul Simon & Art Garfunkel.

Че The Sound Of Silence e велика песен, няма защо да ви убеждаваме. Че от заглавието могат да се извадят няколко метафори - също е сигурно. Но фактът, че "Звукът на тишината" се чува най-добре в построена с любов от нас къща, си струва да бъде припомнен. Защото е изпробван. А и какви строители и дизайнери сме, ако не се похвалим поне малко? Ще ни обвинят в излишна скромност, а това ние не можем да допуснем. Така че след края на работния ден се изтегнете на някоя удобна мебел и се заслушайте в Саймън и Гарфънкъл. Ако нямате подходяща мебел (и не искате ширпотреба) - просто ни се обадете. Сезонът не е много удобен за строителство, боядисване и екстериорни мазилки, но за мебели и елегантни интериорни решения е идеален. Не че майсторите ни стоят със скръстени ръце, но все ще се намери време да ви проектираме нещо хубаво, а те да го изработят с чувство за дълг и отговорност, каквото чувство липсва у повечето български "политици", но да не почваме пак, че кой знае докъде ще я докараме...



The Sound Of Silence
Simon & Garfunkel

Hello darkness, my old friend,
I've come to talk with you again,
Because a vision softly creeping,
Left its seeds while I was sleeping,
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence.

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone,
'Neath the halo of a street lamp,
I turned my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence.

And in the naked light I saw
Ten thousand people, maybe more.
People talking without speaking,
People hearing without listening,
People writing songs that voices never share
And no one dared
Disturb the sound of silence.

"Fools," said I, "You do not know.
Silence like a cancer grows.
Hear my words that I might teach you.
Take my arms that I might reach you."
But my words like silent raindrops fell
And echoed in the wells of silence

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.
And the sign flashed out its warning
In the words that it was forming.
And the sign said, "The words of the prophets are written on the subway walls
And tenement halls
And whispered in the sounds of silence."

e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови