Дойде време за нови тухли в Стената

Въпросът е: "В коя Стена?" И дали няма направо да пуснат бомбата?


Сега ще го кажем донякъде метафорично, донякъде буквално - вие търсете къде е границата и дали изобщо има такава:
Докато ние редяхме тухла след тухла в стената на къща, втора и трета, лятото си отиде. Лястовичките (повечето черни, но чухме и за една бяла) отлетяха към топлите страни. Които страни от своя страна се обезлюдяват откъм хора - повечето са поели по обратния път на птиците - към студените страни. Нас засега ни подминават. Вероятно защото сме хем топла, хем студена страна и човек се обърква, дори да е човек от топлите страни. Но това е друг въпрос.

Днес основният въпрос е: кое парче да ви пуснем по случай 15 септември...

Това беше шега, гостите на Хубав дом и салтанати ком са умни хора и отдавна са се усетили какво ще звучи в култовата рубрика ЧУЙ това, полезно е за ЗДРАВЕТО!. (Не че не си помислихме да изненадаме всички с Breaking the Law на Judas Priest, но рушенето на закона в България е толкова редовна практика, че щяхме да заприличаме на дебили, скандиращи "Капеесес-Бекапе" на 14-ия Конгрес - какво друго да скандират?) Ясно е, тия дни ще се слуша Pink Floyd и най-вече Another Brick in the Wall.

Обаче! В коя стена ще вграждаме (вграждате, вграждат) тухлите (и новите, и старите, и кирпичените) след този пореден първи учебен ден? Защото стените, оказа се, са много, а някои даже са от бодлива тел, не от тухли. (Не че телените ограждения са ни непознати, охооо, до болка са ни познати, някои от нас даже сме ги пазили с калашник в ръка в ония години, да не вземе някой да реши да напусне приказната ни родина.) Когато Пинк Флойд изпяха "Стената" (през 1979!), онази в Берлин си беше екстра и изкара здрава и читава още десетина години. После я събориха и падна голяма веселба, но хитрият чичко Уотърс се усети и комерсиално (но пък колко професионално!) префасонира старата Стена в нова. Неотдавна даже я построи и срути насред София и си беше актуален отвсякъде.

Вчера ние, днес унгарците (утре да видим кой) издигаме нови стени, преди да е паднала Шенгенската за самите нас. А в същото време едни по принцип невинни дечица влизат в нали се сещате какви български училища и започват нещо да им говорят едни нали се сещате какви български учители, докато децата се бият, псуват или най-често се зверят като зомбита в смартфоните си.

Мисълта ни, дами и господа, е следната: докога ние ще строим къщи, проектираме интериори, измисляме и изработваме мебели, стремейки се да направим всичко така, че да остане за поколенията, а няма да знаем кой ще почука утре на входната ни врата, какво ще завали от небето, колко ще струва скапаният ток, ще издържи ли дигата на язовир незнам си кой и най-вече: дали децата ни ще останат с нас?

И понеже мисълта ни се получи малко засукана, ще я приключим тук. За сметка на това ще пуснем два клипа. Първият е ясен. Вторият се опитва да отговори на въпроса: а дали няма направо да пуснат бомбата и да се приключва с цялата история?

Мрачновато ли ви се вижда? Ами такова си е. Можем да си го позволим понякога. Както е казал Теди Москов: Когато един готин човек е тъжен - това е блус. Когато един тъп човек е весел - това е чалга. 







e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови