ЧУЙ това, полезно е за ЗДРАВЕТО!


Нашите майстори чалга не слушат.
Поне не в дома, в който работят. Бъдете сигурни, че когато си свършим работата, къщата или апартаментът ви няма да бъдат пропити от зловредни, отъпяващи и канцерогенни звуци. В стените ви няма да бъдат вградени писъците на моми с двусрични имена и кубици желе пред гръдния кош. Напротив. Стените ви ще бъдат напоени с отбрани гласове от световната (и българска!) рок, блус и джаз култура. Предпочитате само класика? О, нашите майстори копнеят за нея! :)
 
Затова тук, уважаеми гости на Хубав дом и салтанати, редовно ще предписваме по едно от новите, много актуални хапчета Античалгин. Ако главите ви болят от натрапчивите звуци, заливащи родината от сутрин до мрак и нахално развалящи дизайна на вътрешната ви хармония, поемате по един Античалгин ушно и веднага установявате колко помага. 

(NB! Отваря се в отделен прозорец, като кликнете на ЗАГЛАВИЕТО на клипа, а НЕ на СТРЕЛКАТА за начало. Така, докато слушате, спокойно ще продължите интересното си занимание - разглеждане на сайта, неслучайно наречен Хубав дом и салтанати. Съвет: оставете прозореца отворен. След като свърши парчето, ще се заредят други - все хубави. YouTube мисли за нас.)


Джеф Бек: Страхувам се за децата

(не за мебелите и съдържанието на хладилника си)



Доказано великият китарист Джеф Бек няма намерение да сваля гарда и ето - пусна за свободен даунлоуд едно от последните си парчета - Scared for the Children от новия си албум Loud Hailer, който излезе на 15 юли. Тази песен е толкова нова, че пълният й текст още не може да се намери в мрежата. Но само заглавието й е достатъчно ясен коментар за случващото се по света. А то, да признаем, никак не е приятно.

Нежната китара на мистър Бек (Jeff Beck) и дрезгавият вокал на певицата Роузи Боунс (Rosie Bones) са съградили един албум за "края на епохата на невинността". Кога успя да настъпи краят на тази епоха, не се наемаме да кажем, но уви - фактът си е факт. Когато Джеф Бек обяви, че вече е готов с Loud Hailer, той обясни, че е искал в албума да говори за "някои от най-гадни неща, които виждам да се случват в света днес". Scared for the Children съвпада идеално в тази тема, а посланието е съвсем прозрачно. 



Ние също се страхуваме за децата си. И не ни е съвсем ясно дали трябва да строим къщи и да си оправяме дизайна на апартаментите - това са все неща, насочени към бъдещето. А какво е то - никой не знае. Може би ни остава да се бронираме в интериора на собствените си крепости и да послушаме Джеф Бек и големите музиканти от доброто старо време. Те поне не ни товарят нито с мрак като новините, нито с дебилни фрази като съвременните поп изчадия на консуматорското общество.

Между другото Джеф Бек изобщо няма намерение да се излежава на дивана си, а пътува с друг титан - Бъди Гай - на серия от концерти. За съжаление всички са в Щатите. Най-близкият му до България концерт е на 30 октомври в Лондон, заедно с Ван Морисън.



Стълба към небето

(не към втория етаж на мезонета)



Тези дни Джими Пейдж и Робърт Плант бяха принудени да дават показания пред съда в Калифорния, набедени, че са откраднали парчето Стълба към небето (Stairway to Heaven). Американските музиканти от слабо известната група Spirit твърдят, че песента не е написана от Led Zeppelin, а е прекопиран и реновиран техен инструментал, излязъл на винил през 1967 година.

Пред съда Джими казал, че може и да е чул някога някъде мелодията и тя да му е повлияла, но не е преписвал нищо и дори не знае дали плочата на Spirit е някъде в купчината от няколко десетки хиляди албума от личната му колекция. И не знае дали, използвайки нотите като тухли за построяването на хармонията, не е наподобил подсъзнателно някоя друга песен. Но съдът в Щатите е съд, а не сбирщина от мекерета, затова делото ще протече по правилата и в разумните срокове.

Ние няма да вземаме страна по въпроса, защото един Господ и Джими Пейдж знаят истината. Леко сме учудени защо 50 години по-късно господата американски инструменталисти са решили да изкарат някой долар от великата банда, но това си е техен проблем. Само ще им припомним, че и Микеланджело Буонароти не е построил сам Сикстинската капела, нито е изографисал сам фреските в интериора й. Той също се е опирал на опита на свои предшественици и е рисувал с бои, измислени от някой друг.

В този ред на мисли си позволихме да си представим какво би направил древногръцкият скулптор Фидий, ако случайно се озове пред Давид на Микеланджело. Сигурно би се почесал по брадата и би си казал: "Хм! Този момък направо е одрал кожата на моя Зевс от Олимпия, да му се не види!"

А тук предлагаме едно велико концертно изпълнение на Stairway to Heaven с напомнянето, че става дума за стълба към небето, а не към втория етаж на дизайнерския ви мезонет.




Stairway To Heaven

There's a lady who's sure all that glitters is gold
And she's buying a stairway to heaven.
When she gets there she knows, if the stores are all closed
With a word she can get what she came for.
Ooh, ooh, and she's buying a stairway to heaven.

There's a sign on the wall but she wants to be sure
'Cause you know sometimes words have two meanings.
In a tree by the brook, there's a songbird who sings,
Sometimes all of our thoughts are misgiven.

Ooh, it makes me wonder,
Ooh, it makes me wonder.

There's a feeling I get when I look to the west,
And my spirit is crying for leaving.
In my thoughts I have seen rings of smoke through the trees,
And the voices of those who stand looking.

Ooh, it makes me wonder,
Ooh, it really makes me wonder.

And it's whispered that soon, if we all call the tune,
Then the piper will lead us to reason.
And a new day will dawn for those who stand long,
And the forests will echo with laughter.

If there's a bustle in your hedgerow, don't be alarmed now,
It's just a spring clean for the May queen.
Yes, there are two paths you can go by, but in the long run
There's still time to change the road you're on.
And it makes me wonder.

Your head is humming and it won't go, in case you don't know,
The piper's calling you to join him,
Dear lady, can you hear the wind blow, and did you know
Your stairway lies on the whispering wind?

And as we wind on down the road
Our shadows taller than our soul.
There walks a lady we all know
Who shines white light and wants to show
How everything still turns to gold.
And if you listen very hard
The tune will come to you at last.
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll.

And she's buying a stairway to heaven.

 


 


Космически поздрав за Кольо К.

От новодошлия там горе Дейвид Б.



  Крис Х. поздравява Кольо К. с парчето на Дейвид Б. "Странна случка в Космоса"

Не разбираме от небесни екстериори, нито можем да се произнесем по въпроса за интериора и мебелировката на космическата станция - такива поръчки още сме нямали, совалки не сме строили. Но визията, текстът и звукът на този клип са толкова въздействащи и актуални, че не се сдържахме.

Не сме сигурни и дали думата е точно "поздрав", но няколко съвпадения ни накараха да пуснем точно това парче в точно това изпълнение: Space Oddity на Дейвид Бауи, изпято от канадския астронавт Крис Хадфийлд по време на престоя му на борда на Международната космическа станция през 2013 г. 

Кольо Карамфилов харесваше Дейвид Бауи, за обратното - не знаем. Но сме сигурни, че ако бяха имали шанса да се запознаят на Земята, харесването щеше да е взаимно. Защото въображението и на двамата надминаваше общоприетите стандарти, и то с много.

Затова си позволихме да си представим как Дейвид Б., който преди няколко дни отлетя горе при Кольо К., се запознава официално с него и между другото му казва: "Знам, че харесваш това парче и си го пял там, долу. Чуй обаче сега как го изпя Крис, и то тук горе, съвсем наблизо."


DAVID BOWIE
Space Oddity

Ground Control to Major Tom
Ground Control to Major Tom
Take your protein pills
and put your helmet on

Ground Control to Major Tom
Commencing countdown,
engines on
Check ignition
and may God's love be with you

[spoken]
Ten, Nine, Eight, Seven, Six, Five, Four, Three, Two, One, Liftoff

This is Ground Control
to Major Tom
You've really made the grade
And the papers want to know whose shirts you wear
Now it's time to leave the capsule
if you dare

This is Major Tom to Ground Control
I'm stepping through the door
And I'm floating
in a most peculiar way
And the stars look very different today

For here
Am I sitting in a tin can
Far above the world
Planet Earth is blue
And there's nothing I can do

Though I'm past
one hundred thousand miles
I'm feeling very still
And I think my spaceship knows which way to go
Tell my wife I love her very much
she knows

Ground Control to Major Tom
Your circuit's dead,
there's something wrong
Can you hear me, Major Tom?
Can you hear me, Major Tom?
Can you hear me, Major Tom?
Can you....

Here am I floating
round my tin can
Far above the Moon
Planet Earth is blue
And there's nothing I can do.





Е, хайде и един джингъл-белс за вкъщи



КАТО ДОКАЗАНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ на нестандартното (и в строителството, и в интериора, и в отношението към официалните празници), решихме да се включим към новогодишните поздрави малко по-късно, и то с един нетривиален джингъл-белс: поредица от великолепни блус-рок парчета на виртуозния китарист и певец Ричи Котцен.

Познавачите на творчеството му няма да бъдат изненадани, още повече, че Ричи свири и пя в Sofia Live Club през 2010 г. Но тези, които го чуват за пръв път, ще бъдат много приятно впечатлени. Според нас е абсолютно нелепо, че Ричи Котцен не би напълнил стадион в България, за разлика от Азис, Цеца , Меца и Слави Трифонов, но това е друг въпрос. На американската и световна сцена той е сред първите. И го заслужава. Макар че изобщо не е в музикалния мейнстрийм и изобщо не се мъчи да се хареса на подрастващата публика, а свири класика.

Ние от Хубав дом и салтанати именно затова го харесваме. Защото класиката (и в музиката, и в дизайна, и в мебелите) не означава липса на модерност, нито липса на въображение. Напротив - интерпретацията на класическите стилове и тяхното реновиране (без инокс, пластмаса, талашит и чалгаджийско вибрато) води до красиви и въздействащи резултати.

Накрая ще признаем: понеже напоследък все по-често ни лайкват интелигентните дами, четящи чудесния сайт missis.bg, та предположихме, че те биха харесали не само музиката на мистър Ричи Котцен, а и неговия екстериор :) Какво пък, хубавото си е хубаво и според нас този 45-годишен мъжага изглежда доста по-добре от оня келеш Джъстин Бийбър, примерно.

С поредицата клипове (ТУК - в отделен прозорец) пожелаваме на всички (включително и на Васко от Костинброд) ЧНГ и от здраве да не се отървете дано






Мистър Килмистър - Лечителят



Не сме броили колко индианци и бледолики е изцерила доктор Куин Лечителката, но мистър Килмистър определено е спасил не един и двама българи от смъртоносния вирус на чалгата. На изобретателя на животоспасяващото хапче Античалгин Форте трябва да му се издигне паметник, най-отговорно го заявяваме. Още първата доза Античалгин така успешно продухва ушите на клетия гражданин, задръстени от силиконови писъци, че той моментално изправя гребена.

Вярно, лекарството Motorhead не действа на всички. Тези, на които не действа, можем само да ги съжаляваме. Но е доказано от практиката на Хубав дом и салтанати ком, че едно яко Ace of Spades помага и на строители от родопските села, и на градски дизайнери и реставратори, и на бояджии и мебелисти. Върши работа и сред екстериора на една хубава веранда, и в интериора на една хубава къща (та дори и в апартамент, но там за съседите не отговаряме).  

Леми почина днес, само три дни след като навърши достолепните 70 години. От скоротечен рак. Явно болестта се оказа по-бърза дори от скоротечния рок, който бакенбардестият англичанин свиреше. Впрочем - и това не е шега - дрезгави, свръхенергични и шумни, парчетата на Motorhead всъщност са в най-добрите традиции на блуса. С голяма доза рок за украса, но твърде далече от хеви метъла - факт. Да не говорим за другия неоспорим факт - текстовете на Иън Фрейзър (Леми) Килмистър са едни от най-интересните и философски текстове в историята на твърдата музика - това го признава дори старото куче Ози Озбърн. 

В третия куплет на парчето отдолу Леми си го казва: "Аз не искам да живея вечно". Че кой иска да живее вечно?, би попитал колегата му Фреди Меркюри. Е, сега двамата могат да седнат на една маса и да раздадат картите. Да видим на кого ще се падне асото пика и на кого джокерът.


MOTORHEAD
Ace of Spades

If you like to gamble, I tell you I'm your man,
You win some, lose some, all the same to me,
The pleasure is to play, makes no difference what you say,
I don't share your greed, the only card I need is
The Ace Of Spades
Playing for the high one, dancing with the devil,
Going with the flow, it's all the game to me,
Seven or Eleven, snake eyes watching you,
Double up or quit, double stake or split,
The Ace Of Spades
You know I'm born to lose, and gambling's for fools,
But that's the way I like it baby,
I don't wanna live for ever,
And don't forget the joker!
Pushing up the ante, I know you wanna see me,
Read 'em and weep, the dead man's hand again,
I see it in your eyes, take one look and die,
The only thing you see, you know it's gonna be,
The Ace Of Spades



Честито Рождество - за християните. А за Доган и Местан - Mustapha Ibrahim, и то стерео!



Актуални както винаги!

Честито Рождество на всички християни! И пожелания за здраве, любов, нови къщи и апартаменти - с песента Jesus на Queen. (Кадрите в клипа впрочем са от филма на Мел Гибсън "Страстите Христови" и в тях се мярка нашият Христо Живков в ролята на апостол Йоан, станал по-късно евангелист и наречен Богослов.) 

Но!

Понеже не им стига години наред да ни дразнят с политическата си изменчивост и с неутолимата си жажда за власт и пари, нахалните депесари се разпищолиха на връх светлия християнски празник. (Подчертаваме: говорим за депесари, а не за мюсюлмани - ние с мюсюлманите проблем нямаме, най-малко пък с любимия ни майстор строител Сюлейман от Родопите.) Та сега ни занимават с драматични вътрешни борби и разлъки, гарнирани с вопли по евроатлантически ценности, планетарни концепции и разни такива. Айде, моля ви се!

Седим си вкъщи, защото колкото и да ни се иска, е грехота точно днес да се занимаваме с интериори, дизайни, мебели и каквото и да било - празници са. А Доган и Местан се дърлят в някакво стерео състезание кой по ги умее сложните думи и засукани фрази. Какво сега - ние и нормалните мюсюлмани трябва да им седим диван чапраз пред телевизора ли?

Няма как да стане, дистанционното е в ръцете ни. YouTube-то също. Затова Доган и Местан ще ги поздравим по нашия си начин. Пак с парче на Qeen, но тях с култовото Mustapha Ibrahim - и то стерео! Ако ви се занимава, вижте текста на песента ТУК. Той, според нас, е точно толкова изпълнен със съдържание, колкото и словесните упражнения на "разпределячите на порции" (според определението на обитателя на Сарая в Бояна).


  Queen - Jesus 


  Qeen - Mustapha Ibrahim

PS: А знаехте ли, че истинското име на Фреди Меркюри е Фарук Булсара, роден е Занзибар, а вероизповеданието на родителите му е зороастризъм?



Мъгла навън? Идеално време за тихи интериори


  Пол Саймън и Арт Гарфънкъл в характерния си леко винтидж вид.

Дали заради мъглата в София, дали заради предколедното затишие откъм политически простотии, но някак си в главите ни се чу звук на тишина и решихме да го споделим с вас - нашите приятели. Единият вариант да го направим беше да си мълчим и нищо да не казваме. Но къде е гаранцията, че във вашите глави няма да се чуe някаква друга тишина, а не тази, която имаме предвид. Затова избрахме вариант 2 -  Paul Simon & Art Garfunkel.

Че The Sound Of Silence e велика песен, няма защо да ви убеждаваме. Че от заглавието могат да се извадят няколко метафори - също е сигурно. Но фактът, че "Звукът на тишината" се чува най-добре в построена с любов от нас къща, си струва да бъде припомнен. Защото е изпробван. А и какви строители и дизайнери сме, ако не се похвалим поне малко? Ще ни обвинят в излишна скромност, а това ние не можем да допуснем. Така че след края на работния ден се изтегнете на някоя удобна мебел и се заслушайте в Саймън и Гарфънкъл. Ако нямате подходяща мебел (и не искате ширпотреба) - просто ни се обадете. Сезонът не е много удобен за строителство, боядисване и екстериорни мазилки, но за мебели и елегантни интериорни решения е идеален. Не че майсторите ни стоят със скръстени ръце, но все ще се намери време да ви проектираме нещо хубаво, а те да го изработят с чувство за дълг и отговорност, каквото чувство липсва у повечето български "политици", но да не почваме пак, че кой знае докъде ще я докараме...



The Sound Of Silence
Simon & Garfunkel

Hello darkness, my old friend,
I've come to talk with you again,
Because a vision softly creeping,
Left its seeds while I was sleeping,
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence.

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone,
'Neath the halo of a street lamp,
I turned my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence.

And in the naked light I saw
Ten thousand people, maybe more.
People talking without speaking,
People hearing without listening,
People writing songs that voices never share
And no one dared
Disturb the sound of silence.

"Fools," said I, "You do not know.
Silence like a cancer grows.
Hear my words that I might teach you.
Take my arms that I might reach you."
But my words like silent raindrops fell
And echoed in the wells of silence

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.
And the sign flashed out its warning
In the words that it was forming.
And the sign said, "The words of the prophets are written on the subway walls
And tenement halls
And whispered in the sounds of silence."


Строители на прокурорска България: на устата им - Европа, в главите им - черна Африка

Нека този музикален поздрав да се приема като "Много ви здраве!"


  Български депутат се опитва да преглътне рушвет? Неее... Българският депутат такива проблеми няма. 

Ще им го кажем по този начин, за да не викат после: абе вие, прости строители и елементарни дизайнери, какво разбирате от политика, политиката е изкуство на компромиса! А го правим с леко закъснение, за да отшумят емоциите и някои хора да се свестят от случката, която им се случи. Или по-скоро ни се случи, защото те ни я натресоха.

Някакви граждани, кълнящи се, че са за европейско развитие на България, с подозрително единодушие се отметнаха от подписите си под един текст за промяна на конституцията и гласуваха за малко по-различното като цифрички, но доста по-гадно като замисъл нещо. Предложено от партията на един, дето беше президент с голям шлем на главата, чийто син придоби по странен начин един спа хотел с чудни интериори и мебели - не че са красиви, ами са за без пари. И така, вместо да се самосезира по случая, един главен прокурор (в случая Цацаров) придоби още по-голяма власт - точно както искаше. Честито да му е.

Та музикалният ни поздрав е за точно тези граждани, от чиито усти думата "Европа" се лее като мед, а в интериора на главите им е черно като Африка. Не като цвят, а като манталитет. Иначе в парчето на Тото няма нищо обидно по адрес на никого и в него не бива да се търсят думите, които ние в един глас произнесохме, когато разбрахме за гласуването. Понеже сме културни и възпитани професионалисти, решихме да си пуснем нещо хубаво. Дано поне малко заглуши срама, който изпитахме от факта, че сме от сходен генетичен материал с тези майстори на подлите номера, вечно пребоядисващи се според интереса на шефа.




Дизайнерско сбогом на ноември '15 с неговите оръжия, рози и 1-2 манекенки



1 декември 2015-а е чудесен ден да се сбогуваме веднъж завинаги с ноември 2015-а. Естествено, с едно дъждовно парче. През ноември 2015-а духа вятър, валя дъжд и пече слънце - все нормални ноемврийски неща. Имаше обаче и един черен петък в Париж и други "Черни петъци" в моловете - и двете събития бяха отвратителни, но в моловете сякаш имаше повече лумпенизирани и агресивни хора накуп. Така че: сбогом, ноември 2015-а, повече няма да се видим с теб.

Следва кратък преразказ на клипа на Guns N' Roses November Rain - един ярък представител на глем рока: с пищни кадри, хвърчащи камери, манекенка и сценарий, измислен или от Аксел Роуз, или от някое 13-годишно калифорнийско момиче. 
В първия кадър (в синкав, монохромен интериор, операторът си е казал: йеее, велик съм!) Аксел седи сгърбен и с вид на страдалец върху пищна спалня с модерен дизайн. Гаси си фаса, пие си хапчето и... вече сме на концерт, където той свири на пиано и пее драматично, а Слаш (с цилиндър на главата и цигара в устата) опъва струни и коленни стави. После внезапно се оказва, че роялът на мистър Роуз се преселва в бутафорна дървена църква, забита нелепо насред спечено калифорнийско поле, църква немебелирана и пуста като глава на тийнейджър след препиване. Тази църква от своя страна изведнъж се оказва друга църква, градска и по-истинска, а в нея се появява (откъм краката!) професионално крачеща манекенка с булчинска рокля (ама не от асеновдградските). Следват кратки кадри, разказващи за сватбата на Аксел с манекенката, което се оказва с една глава по-висока от младоженеца, но нека не придиряме.

Основната идея на клипа вероятно е, че Слаш някак си не одобрява бракосъчетанието на приятеля си с тази хубавица и затова излиза на къра да върти жици на воля, а вятърът да развява къдриците му (махнал е цилиндъра, но фаса - не и не!).

Това както и да е, но после сватбеното парти (провеждащо се в екстериор сред много изискана мебелировка) е провалено от мокър ноемврийски дъжд. Дали заради дъжда, или защото Аксел повежда жена си по наклонената плоскост (долнопробни кръчми с мокри от бира маси и криви столове), но следва драмата. В кръчмите госпожата пие и пуши наравно с мъжете от бандата, което, естествено, не води до нищо добро - младата съпруга се озовава в черен, много дизайнерски ковчег. Черни лимузини, черни костюми, черен ковчег в земята, майко, черната... И пак завалява ноемврийски дъжд проклет.

Така го разбрахме ние клипа на November Rain, да ни прощават феновете на групата. Иначе парчето е великолепно, свръхмузикантско и много въздействащо.

Манекенката в главната женска роля ни е позната, но не се сетихме как се казваше, дори след като събрахме мозъчния тръст на Хубав дом и салтанати ком. Само родопският ни майстор строител Васко коментира в характерния си рустикален стайл: "На тава моме са му малко тънки крачката, ама..."     

Между другото, като свърши песента November Rain, не гасете ютюба - следва също много добрата Don't Cry с една друга манекенка в главната женска роля.





Любовта не е странник. Терорист също не е... 

... макар че може да се спори по въпроса


  Снимка: СМЕ

Това парче може да се слуша и в интериор, и в екстериор. Най-добре е на верандата на собствената ви къща, но понеже захладня, става и в хола. Можете да го чуете и удобно излегнати на дизайнерския си диван (изработен от нас, естествено), но едва ли ще издържите в тази поза в някои по хард моменти. Така че няма да се сърдим, ако рипнете от софата и поскачате около домашния си бар от състарен дъб.

Така, между другото, изглежда днес и Дейвид Ковърдейл на 64 - ръбест и красив, като издялан от чепато, но благородно дърво, добре патинирано от годините.

А поводът да пуснем парчето днес е актуален отвсякъде - довечера Whitesnake забиват в "Арена Армеец". (Ако прочетем утрешните вестници, всички репортажи от концерта ще използват предимно глагола "разтърси(ха)" за залата, София, столицата и т. н.) Който може, ще чуе Love Ain't No Stranger на живо и сам ще прецени степента на разтърсване. Който не може, да го слуша в Хубав дом и салтанати ком. А като свърши парчето, да не го спира - продължават и други, все класически.

Важно! Поради известни на всички ни причини са въведени допълнителни мерки за сигурност в "Арена Армеец". Проверките пред входовете на залата започват още в 18 ч. и не е умно да носите обемисти раници, пакети и подозрителни пояси около кръста. Тях, както и чалмата, оставете вкъщи - при ханъмите. Иначе Фънки ще ви скъса ушите!





Ние сме строители на света


Но можем да бъдем и воини, ако трябва



Няма как да подминем станалото и ставащото в Париж. Както неведнъж сме казвали, ние сме обикновени строители, дизайнери, проектанти и предприемачи. Дебрите на висшата международна политика са достатъчно далече от интимните ни мисли. Но не сме и глупаци, които ще си заровят главите в пясъка (или варо-циментовия разтвор, ако щете) и ще се правят, че ги няма, когато в сърцето на Европа и на демокрацията някакви уроди размахват ятагани и калашници.

Далече сме от мисълта, че западната демокрация е идеална, или че лумпенизираните изроди от френските и белгийските гета са продукт на самите себе си. Те са продукт на ламтежа за пари, характерен именно за западната демокрация - факт. Аутсайдерите с пояс бомби около кръста са само последната брънка от веригата пари-петрол-оръжия-пари прим. Колко му е едни други гадове с бради и хареми да употребят за собствена изгода оставените извън борда на нормалния живот младежи? И да им обещаят скорошен рай с накъдрен ислямски интериор, в който милионите парчета от клетите им тела ще се отърсят от тротила, ще се съберат едно с друго и ще полегнат на меки дивани сред съответната мебел, а наоколо ще пърхат по 40 девици на чалма...

Обаче така просто не става. Да убиваш невинни, за да накажеш някакви невидими европейски или американски богаташи, не е религия, не е идеология, не е човешко. Затова трябва да бъде спряно и унищожено моментално. Първо воини, после строители - в този ред. Строители, които ще разрушат веригата пари-петрол-оръжия-пари прим. 

Без да сме най-големите фенове на тържествения рицарски хеви метъл, решихме да пуснем тази седмица именно Warriors Of The World (United) на Manowar заедно с текста отдолу, защото звучат актуално. Даже прекалено актуално. Как да пуснеш нежните позитивисти Yes, да речем, точно в този момент? А и това United в заглавието също изглежда много навременно, без да е прикрепено към името на манчестърски футболен отбор.

Впрочем след Warriors Of The World в прозореца продължават още мощни и героични парчета. На някои от вас може да се сторят леко театрални или прекалено мускулести. Но все пак това е тежък метал, а не лоясало овче маане...


MANOWAR
"Warriors Of The World (United)"

Here our soldiers stand from all around the world
Waiting in a line to hear the battle cry
All are gathered here, victory is near
The sound will fill the hall, bringing power to us all

We alone are fighting for metal that is true
We own the right to live the fight, we're here for all of you
Now swear the blood upon your steel will never dry
Stand and fight together beneath the battle sky

[Chorus:]
Brothers everywhere - raise your hands into the air
We're warriors, warriors of the world
Like thunder from the sky - sworn to fight and die
We're warriors, warriors of the world

Many stand against us, but they will never win
We said we would return and here we are again
To bring them all destruction, suffering and pain
We are the hammer of the gods, we are thunder, wind and rain.

There they wait in fear with swords in feeble hands
With dreams to be a king, first one should be a man
I call about and charge them all with a life that is a lie
And in their final hour they shall confess before they die

[Repeat chorus]

If I should fall in battle, my brothers who fight by my side
Gather my horse and weapons, tell my family how I died
Until then I will be strong, I will fight for all that is real
All who stand in my way will die by steel

Brothers everywhere - raise your hands into the air
We're warriors, warriors of the world

[Repeat chorus to fade]