Бабички падат от прозорци? Ами... кофти прозорци


Длъжни сме да предупредим: тези текстове по-долу са абсурдни, по своему смешни и определено не са за всеки читател. Разказват случки, за които средностатистическият български реалист с основание би казал: "Е, това не може да бъде!" И ще бъде прав.

А сега да обясним: сетихме се за писателя Хармс и неговите разкази, чувайки по случайност някакви предизборни дрънканици на партийци от всякакви цветове. Дали сещането е било случайно? Едва ли. Разликата между думите на Хармс и партийните лакърдии обаче е съществена - първите са писани през 20-те и 30-те години на миналия век, а вторите се изричат днес. Текстовете на руснака Даниил Хармс са стремеж към разтърсване на езика и изкуството въобще, бунт срещу първосигналните комунистически глупотевини, наложени от онази власт. Мантрите на партийците са стремеж към спечелване на позиции във властта с цел лично обогатяване. Първите са търсене на смисъл в привидната безсмислица, вторите са влагане на смисъл в собствената безсмисленост.

И за да не става прекалено сложно, ще споменем, че отначало се сетихме за "Падащите бабички", когато видяхме нашия отговорен строител Васко да се надвесва от прозореца на къщата, която достроява, за да оправи нещо под дограмата, а не му се катереше по скелето. Когато му обяснихме защо се смеем, той се позамисли и отвърна: "Абе шефчета, вие що ме занимавате с щуротии, все едно сме на трапеза? Я вървете да рисувате мебели! Ако си нямате работа, да ви кача на покрива да прередите керемидите?"

Е, така е при демокрацията - работникът може да критикува работодателя си. Особено когато е незаменим майстор. Приехме критиката и се заехме с интериорния дизайн, който ни е пряко задължение, все пак. И смятаме да го проектираме и изпълним така, че бабичка и да иска, да не може да падне от прозореца и да се загрози екстериора пред къщата.

Даниил Хармс

Падащите баби



Една баба се надвеси от прозореца от прекомерно любопитство, падна и се преби.

От прозореца се подаде друга баба и се загледа в размазаната долу, но от прекалено любопитство също се изхлузи от прозореца, падна и се преби.

После от прозореца се изтърси трета баба, след нея четвърта, след нея пета.

Когато и шестата се прекатури, ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевския пазар, където, казват, на един слепец му подарили плетен шал.


Анекдоти из живота на Пушкин
1.

Пушкин бил поет и все нещо пишел. Веднъж Жуковски го сварил да пише и гръмогласно възкликнал: „Че какъв писач си ти!“

Оттогава Пушкин обикнал Жуковски и започнал да му вика просто Жуков.

2.

Както е известно, на Пушкин никога не му е расла брада. Това много го измъчвало и той все завиждал на Захарин, чиято брада си растяла съвсем прилично. „На него му расте, а на мен — не ми расте“ — честичко отбелязвал Пушкин, като сочел с нокът Захарин. И винаги бил прав.

3.

Веднъж Петрушевски си счупил часовника и пратил да повикат Пушкин. Пушкин дошъл, огледал часовника на Петрушевски и пак го оставил на масата. „Какво ще кажеш, брате Пушкин?“ — попитал го Петрушевски. „Стоп машина“ — отвърнал Пушкин.

4.

Когато Пушкин си счупил краката, започнал да се придвижва с количка. Приятелите му обичали да го дразнят и го хващали за колелата. Пушкин се ядосвал и им пишел обидни стихотворения. Тези стихотворения наричал епиграми.

5.

Пушкин прекарал лятото на 1829 година на село. Там ставал рано, изпивал кана прясно, току-що издоено мляко и тичал да се топне в реката. Като се изкъпел, Пушкин лягал на тревата и спял до пладне. Следобед пък си подремвал в хамака. Като срещал вмирисаните селяци, Пушкин им кимал с глава и затискал носа си с пръсти. А вмирисаните селяци мачкали шапките си в ръце и мърморели: „Всичко е наред.“

6.

Пушкин обичал да замеря с камъни. Като видел камък, и веднага почвал да замеря. Понякога така се разгорещявал, че ставал червен като рак, махал с ръце, замерял с камъните, направо ужас!

7.

Пушкин имал четирима синове, и всичките идиоти. Единия не го бивало дори да седи на стол и непрекъснато падал. То и самият Пушкин не можел много-много да седи на стол. Случвало се — пълен ужас! — седят си на масата: на единия край Пушкин непрекъснато пада от стола, а на другия — синът му. Просто да ти стане лошо.


 

e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови