имигрантите и тяхната песен (не арменците обаче) вече изразихме учудването си (меко казано) от действията на германския канцлер спрямо бежанците, мигрантите, или както се водят днес пълчищата, тръгнали в посока, обратна на птичите ята. Тя, канцлерът (мъжки род, няма канцлерка на тоя свят) на федералната република, първо обяви, че ще приеме всички мераклии да заживеят в родината й. После се отметна в типично женски род. И хлопна кепенците, казано на чист немски. По този начин първо обиди нас - араби приема, а българи не ще. После обиди и арабите. Много интелигентно, няма що.

И двете й действия ни впечатлиха силно и дълго ги коментирахме, докато се грижехме да върви строителството на една къща, вътрешното оформление на другата и дизайнерското мебелиране на третата. И трите са на различни места, та коментарите бяха често прекъсвани и отлагани във времето (което уж е наше, нали). В края на краищата майстор Васко, това родопско дете на природата, обобщи с отвес в едната ръка и мистрия в другата: "Бе стига сте я дъвкали Меркелката клета, тя требва болна да е легнала от кахъри, та и вие сега отгоре й!" Каза го с нетърпящ възражение дюлгерски бас, който приятно озвучи екстериора.  

Съгласихме се с него, как да не се съгласиш с един строител от високана планина. Но помолихме един тип от нашия екип, който през малкото си свободно време пописваше книги навремето, да отдели за сайта ни една глава от книгата си "Понякога ангели", която глава някак си придоби неочаквана актуалност напоследък. След кратки кандърми той се съгласи. С уговорката да натъртим, че той не е писател, а елементарен строителен предприемач по занятие и интериорен дизайнер по душа. Натъртваме.

А в разказа по-долу става дума за едни по-различни приключения на една млада геносе-фройлайн от ГДР, която като нищо може после да е станала...

Канцлер

ЕМИЛ ТОНЕВ



Канцлер

ЕМИЛ ТОНЕВ

Не помня през коя година многоуважаваната от мен фрау Меркел стана канцлер на Германия, но затова е Google, да ми припомни. Значи случката е някъде през 2005-а, към края на годината, когато ние с Вожда, Любака и още няколко граждани от нашата черга пием кротко и с мезе в ресторант „Стария Пловдив”, преди да отидем в „Найлона”, където нещата по принцип започват по-късно и там се пие на голо. В едно кьоше на „Стария Пловдив” има телевизор, който ние виждаме, но не чуваме. Съвсем наскоро госпожа Меркел е избрана за канцлер. По телевизията дават нещо за нея, тя е постоянно в кадър – ръкува се с някого си, говори с друг, кима усмихната на тълпи хора. Екранът е далече и зад стъкло, но забелязвам, че Вожда се е зазяпал нататък, което не е характерно за него – да се звери в кръчмарски телевизори.

Чшш, тая коя е бе, майна?”, пита по едно време.

Новият канцлер на Германия бе, майна”, отговаря му Любака.

Стига, бе!”

Що?”

Аз я познавам...”

Е, и аз я познавам.”

Сериозно, бе!... Надебеляла е доста, обаче май е тя.”

Ама ти лично ли я познаваш?”

Лично, де. От телевизора и баба знае да познава.”

Абсурд, Вожде, измисляш си!”

Вожда замлъква, пие, пак гледа телевизора.

Може и да бъркам, обаче... Сигурно бъркам. Имаше една... Преди сто години, през 85-а или 86-а... Това на „Албена”, в най-дивия соц. Много приличаше на тая, ама как се казваше... Бяха ги довели на някакви студентски ли, младежки ли глупости, цяла тайфа. В една кръчма бяхме и там ала-бала, после их либе дих... После една-две вечери и айде, те си заминаха! Тогава май продавах картини на Кольо по хотелите.”

Ама ти тресна ли я?”

Е! Много ясно!... Их либе дих, я, я, вундаба! Нормално... Беше пет-шест години по-голяма от мен, спомням си.”

Вожде, ти кой набор си?”

Той не казва, но всички знаем. И съвпада. С Любака още се чудим дали не ни пързаля. Вожда отпива от узото си, мезва маслинка и пак нещо сумти. После лицето му се озарява.

Ааа! Сетих се! Ангела се казваше!... Еее, ебати, сетих се!... Тая как се казва?”

Виждам как вече всички на масата са наострили уши.

Не... не знаеш как се казва новият канцлер на Германия?”, някак бавно пита Любака.

Че откъде да знам?... Тая ли е станала канцлер?... Явно е отскоро, не съм чул. Как се казва?”

Ангела се казва.”

Стига бе, не се ебавай!... Ебаваш ли се?”

Ти ебаваш ли се?”

Когато се ебава, на Вожда му личи, аз поне го разпознавам моментално. Този път обаче той не се ебава. Клати глава и пак се взира в екрана зад стъклото.

Няма как, съвпадение е... Тя оная беше от Източна Германия”, казва накрая.

Споглеждаме се с Любака.

Вожде! Ангела Меркел е от Източна Германия...”

Стига, бе – преглъща Вожда. – Глупости!...

Узо. Маслинка. Пак преглъща.

Ебати!... Обаче няма как да е идвала в България, абсурд!”

Дълго се гледаме с Любака, после дълго гледаме Вожда, който също ни гледа в нямо очакване.

Има как да е идвала в България, Вожде!... Тя самата си каза тия дни по телевизията, че е идвала. И много й харесало тогава, особено българското Черноморие...”

Уважаеми дами и господа, драги читатели! Моля, довършете вместо мен този разказ! Аз повече не мога, честна дума...

------

Бел. ред.: Колкото до думата импромптю от въведението, няма да ви тормозим излишно, а направо ще дадем няколко синонима, пък вие си замествайте: импровизирано, нерепетирано, непредумишлено, спонтанно. Ти да видиш!


 

e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови