Преустройват катедралата в Кьолн. Ще става джамия

Църквата оцеля в бомбардировките през Втората световна, след Третата обаче ще смени предназначението си


  Още не се знае как кръстът ще бъде превърнат в полумесец, но се работи по въпроса.

Като начало ще споменем, че още няма яснота как така, аджеба, катедралата в Кьолн оцелява при съюзническите бомбардировки през Втората световна война, когато целият град е превърнат в палачинка. Някои апологети на англо-саксонската цивилизованост твърдят, че американските пилоти на "летящите крепости" В-17, В-24 и В-25 са пожалили култовата сграда, водени от дълбоката си християнска вяра и любов към архитектурата. Други, по-скептични и русофилизирани изследователи, смятат, че бомбите на капиталистите от Запад са били криви и невинаги са уцелвали. Ние обаче сме склонни да приемем версията, че съюзниците просто са си сверявали мерника по катедралата. Тя остава относително цяла на фона на сринатия град, защото двете й впечатляващи 157-метрови кули са били използвани като лесно разпознаваема навигационна точка от бомбардировачите. Понеже тогава нямало джипиеси, ебаси. (вж. снимката).



Сега си позволяваме да дадем малко история за построяването на Кьолнската катедрала, съчетана с наши версии за предстоящото й реновиране и превръщане в джамия. Както и за модернизирането на вътрешното й обзавеждане с цел удобство на молещите се днешни бежанци - преобладаващо местно население утре. (На първо време от интериора ще бъдат премахнати пейките и всякаква мебел, защото пречат за свободното просване върху молитвени килимчета.)

Храмът „Свети Петър и света Мария“ (на немски: Kölner Dom, официално Hohe Domkirche St. Peter und Maria, как ще се казва в бъдеще на арабски, още не е известно) е сред най-известните готически катедрали. Днес тя е посещавана милиони християни от цял свят, утре - от милиони мюсюлмани. Но винаги ще си остане сред символите на култовата архитектура.

Нейното строителство трае от 1248 до 1437 г., а после - ремонти, дострояване и актуализиране на интериорния дизайн между 1842 до 1880 г. Днес е втората по височина църква в Германия след катедралата в Улм (от която също става чудесна джамия, впрочем). Градежът е окончателно завършен през XIX век, като за строителните работи се базират на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи, но посредством съвременни строителни техники, включително железни покривни подпори. Камбаните са монтирани през 1870 г., кога ще бъдат демонтирани - още се спори.

  Едно бъдещо минаре, от което ще вие мюезин.

След Втората световна започва нов ремонт на сградата, завършен през 1956 г. Ремонти и поддръжка непрекъснато се извършват в някои части на катедралата. Около нея винаги има някое скеле (това е много удобно за прииждащите ислямски архитекти и зидари, които от известно време я обикалят и разглеждат с интерес). На 25 август 2007 г. катедралата получава нов стъклопис с големина 113 кв. м. Стъклописът, изработен от именития немски художник Герхард Рихтер, се състои от 11 500 идентични по размер парчета от цветно стъкло. За чест на хер Рихтер трябва да кажем, че е прозрял в бъдещето и произведението на изкуството му е чиста абстракция - няма нито едно изображение на човек, което много върви в мюсюлманските храмове. Така че вероятно този стъклопис ще си остане при предстоящата смяна на предназначението на сградата.


  Този витраж идеално се вписва в ислямските интериорни концепции.

Та така ние виждаме бъдещето, дано да не сме прави. Харесваме готиката донякъде (не за къщи, естествено), предпочитаме рустик и винтидж, но арабският култов дизайн ни идва малко в повече.

PS: А това, че пишем чат-пат дивотии като тази - майтап да става. Няма как, г-н Гугъл настоява. Иска ключови думи, иначе не ни обръща внимание. И ние му даваме, ето: строителство, интериорен дизайн, мебели, екстериор, веранди (кефиш ли се, копеле, а?, кефиш ли се?), рустик, винтидж, модерн, класик (още можем, копеле, ти какво си мислиш?!), зидария, къщи, апартаменти, реновиране, строене, до ключ и айде стига толкова за днес.


e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови