Как да превърнем семплата стена в живопис



         Ефектните мазилки правят от плоскостта жива картина

 

 Съвременното строителство не се отличава с пищно разнообразие, но опциите за интериора са достатъчно. Пазарът на недвижими имоти обикновено предлага един постен апартамент и украсата му зависи изцяло от вас.

 Бялата стена е нещо хубаво само по себе си, но няма нищо по-тъжно от една гола бяла стена. А ако не разполагате (поради финансови причини) с достатъчно качествени изображения (живопис, графика, фотография, пластика), има опасност жилището ви да изглежда доста безрадостно.

 Нещата обаче могат лесно и сравнително бързо да придобият съвсем друг вид. С ефектните мазилки, които изработваме, стените се превръщат в живи картини, без да се налага да се рисуват. Венециански, тоскански, римски - както и да ги наречете, мазилките имат грапава структура, която с подходящо оцветяване кара и най-семплата стена да изглежда като живопис.



 
  Този цвят може да бъде наречен Deep Purple и да оживи до неузнаваемост елементарната стена.

 Дизайнът, структурата и цветовете зависят от вашето желание и от останалия интериор в къщата или апартамента ви.   


 
  За структурата на мазилката могат да бъдат използвани дори дефектите, оставени от т. нар. "майстори".

 
  Доза синьо с уклон към тюркоаз и стената придобива ефектен и достолепен вид. Дори без джазовите екстри.

 
  Ето една балканско-средиземноморска вакханалия, напомняща отдалече за пловдивска алафранга. Самата стена вече е картина. Отдясно виждаме макро детайл от разкошната грапавина, върху която се нанася колоритът.

 А тук долу ще видите четири примерни структури на ефектни мазилки. Броят на цветовете и формите обаче се доближава до безкрайност. Нужно е само желание, въображение и склонност към импровизация.

 
  1. Старо злато.                                                                             2. Дийп Пърпъл.
        
  3. Помпей.                                                                                                  3. Протуберанс.

 Впрочем, ако сте решили да си кичите стените с плакати на фолкпевици, хич не ни се обаждайте.


Кръпката често е нещо полезно и красиво



Защо да пребоядисвате всичко наново, когато може да реновирате само част?

То е нещо като любимите ти стари джинси - тук-там са се протрили неспасяемо, на места са се скъсали, а още не ти се разделя с тях... Или готиното ти сако - след години в гардероба пак му е дошла модата, но платът на лактите му прозира като паяжина.

Ако се опиташ да замрежиш джинсите с конец, ще стане нелепо. Но ако им лепнеш едни откровени кръпки, зашити пет за четири с цветен вълнен канап, има вероятност да те питат от кой дизайнерски бутик пазаруваш.

Подобна е ситуацията в интериора на дома - нерядко въображението върши повече работа от парите, а и ги спестява. И при новото, и при старото строителство по стени и тавани се появяват пукнатини - от земетресение, от парти на горния етаж, а понякога просто от слягане на сградата или местене на мебели през тесни пространства. Ако сте боядисали наскоро и не ви се ремонтира изцяло къщата или апартаментът заради една пукнатина или дупка в стената, ето няколко хитри предложения.


  Това са три ъгъла от едно и също помещение. Невисимо от разликата в цветовете, лего-ефектът придава цялост.

Номерът става с малко нова шпакловка (за предпочитане акрилна), малко боя и повечко труд и прецизност. Спестява пари, време, изнасяне на мебелите и цапотене където трябва и не трябва. Освен това, направени майсторски, кръпките веднага вдигат нивото на интериорната естетика.


  На тази стена имаше пукнатини по мазилката от слягане на сградата. Вече ги няма, а пък е и ефектно.

Като няма накъде, какво по-добро от една хубава кръпка? Питайте г-н Васил Георгиев от Подуене, той е извел кърпежа до философска концепция и стил на живот. 


  Носачът на тази рустикална полица за джунджурии беше паднал заедно с част от мазилката. Без да пипаме               стената наоколо, вече нямаме дупка, а деликатен стенопис с православен нюанс.



Басейн в стил рустик?... О, и още как!



Август е време за морета, планини и басейни. Ако питате нас, оптималният вариант е: басейн на двора на собствената ви къща в планината. С него преборваш жегата в приятна компания, без да се налага да търпиш шумни плажуващи или да пресмяташ какво количество отходни води се е изсипало в Черно море днес.

Басейнът може да бъде бетонна дупка в земята или гумено съоръжение - китайско производство. Може да бъде скъпарски, стъклен, с перли по дъното и златен обков по аксесоарите. Може да бъде квадратен, правоъгълен и кръгъл. Може да бъде обаче и с избрана от собственика форма и вид, отговарящ на пасторалния екстериор в двора. Строителството му е цяло изкуство и тук само демонстрираме, че го умеем. С всички необходими екстри - филтри, подгряване, осветление и т. н.

В нашия случай той е красив и функционален малък басейн в стил рустик, идеално връзващ се с интериора на къщата и околните дувари. Не сме чували нашите аграрни деди да са си правили дизайнерски басейни в дворовете, но ако са, щяха да са именно такива.

Басейнът в двора на селската къща има много плюсове, когато е построен както трябва. Но двата му най-важни са:
1) В него можеш да пиеш коктейли с верни другари, накиснат до брадичката в прохлада.
2) В него децата ти и техните приятелчета могат да се забавляват безопасно, без да се зверят в телефоните си. Макар че, както се вижда на първата снимка, някои опитаха. Но не им се получи.

По-долу предлагаме някои от етапите на строителството. Вярно е, че има бетонeц, но рустикалната суха зидария пропуска, изпробвано е.

 
  1. Кофраж отвътре, суха зидария отвън.                                  2. Седалките подсказват за какво предимно ще се ползва.

 
  3. Екстериорни украси в унисон с двора.                                   4. Без сини нюанси не може. Е, може, но...

И накрая - един нощен изглед:





Средиземноморски повей в трапезарията

Топли и студени цветове за разнообразие в интериора



На тази стара маса, във тази стара... и така нататък. Въпросната маса не изглеждаше отчайващо зле и преди реновацията. Но славната й биография вече бе изличила от физиономията й онова задължително за всяка маса интериорно достойнство - да краси, а не само да служи. И мебелта изглеждаше някак тъжна и унила като изпята стара градска песен. Ето как:



Ако беше стъклена или от ПДЧ, направо си беше заминала към контейнерите, а оттам - с каруцата към кв. "Факултето", за да продължи живота си като подпирачка за лактите на опиянен от водка-менте циганин. Но понеже е от естествено и красиво дърво, масата си заслужи фейслифтинга. В следната последователност:

 
  1. Коригиране на пукнатини и белези.                                          2. Сваляне на стария лак и шлайфане преди лака.

   3. Нанасяне на избраните подложни цветове.                           4. Лак, масла, слънце и средиземноморски ефект.

Процедурата не е кратка и лесна - все пак размерите са 180х100 см. Но пък средиземноморският ефект от прераждането е впечатляващ, а дори неспасяемите дефекти по дървото се превръщат в красиви ефекти. Старият нитроцелулозен и напукващ се лак е свален и масата е обработена с последна мода акрилни масла и лакове. Те, освен че са екологични и не ги засяга мокренето с алкохол и кафе, се поддържат много по-лесно. Е, и те не издържат на паднала върху повърхността им горяща цигара, но още не сме чували да е измислено интериорно покритие, което да не се нарушава от 700 градуса по Целзий (колкото развива огънчето на всеки фас). Освен може би чугунът, но чугунена маса в хола или трапезарията ще стои малко странно, нали?



Как да спасим почерняването над камината?

Не е трудно. Трябва само малко хитрина. И да имате камина, естествено

Да обсъждаме камини в жегата може би ще ви се стори не особено актуално. Но да не забравяме, че точно сега е времето за строене на камини и реновиране на интериори. Затова и предлагаме тази хитрина, с която рязко ще се отървете от досадното почерняване на тавана над камината в хола ви. 



Очарованието на живия огън е несравнимо. Но ако сте ползвали отворена камина през зимата, знаете, че: 1) повечето топлина излита през комина, и 2) дим и пепел се стелят навред по вътрешното ви обзавеждане. Налага се редовно бърсане на маси, столове, а за диваните и фотьойлите не ни се говори. Затова умни хора са измислили горивните камери със стъкло. Така хем виждаш огъня, хем си красиш интериора, хем топлината остава в стаята. Въпреки всичко обаче дори при този тип камини (както е в нашия случай) посивяването на тавана е неизбежно. Независимо къде са отворите за горещ въздух над камерата, според законите на физиката жегата се издига нагоре. Даже да няма сажди, латексът над въздуховода се изпича и придобива мръсен вид.

 
  1. Опушените ъгли над топлинния отвор са видими.                                       2. Дори след шпакловката сивото прозира.

Тук демонстрираме един относително лесен и евтин начин да си спестите честото пребоядисване. Просто най-нарочно можете да оцветите в неравен и тъмен тон тавана над камината. За красота препоръчваме първо да шпакловате съзнателно грубо дотам, докъдето е стигало опушването - в посочения вариант е около 50 сантиметра. След това нанасяте първи слой светъл латекс и като изсъхне - с домакинска гъба втори слой тъмен, но разреден. Цветовете са по избор, но най-приятно става, когато светлият тон е оранжев, а тъмният е лак на водна основа с дървесен цвят. 


  3. След операцията никаква жега не плаши този таван.       4. Хитър детайл - дървени тапи за дупките на винтовете.

Мацайте смело - колкото по-неравен е цветът, толкова по-практично се получава. И дизайнерско на всичкото отгоре. После можете да оградите нововъведението с подходящо лакирани летви, греди или талпи - според вкуса ви.



Работното място на Майстора

Кой му изпи бирата, още не е ясно. Но заподозрени - много

Майстори много, майстори за всичко. Майсторът на грила е един от най-тачените. Въпросът обаче не е да метнеш месото на скарата. Нито къде е бирата. Въпросът е: къде е скарата!

Нямаме нищо против тенекиените приспособления за 10 лева от строителния хипермаркет - вършат чудесна работа, когато си някъде далеч от дома. Малко ни плашат само американските барбекюта на газ, с разни там капаци и обдухватели - може да изглеждат професионални, но какъв вкус има месо, печено на газ? Въгленът си е въглен, така знаем ние.

Затова и днес представяме едно наистина професионално барбекю. Построено е насред екстериора, но пък има всички интериорни екстри и мебели. Не е евтино и се гради почти като къща, но присъствието му в двора подсказва колко притежателят му е привързан към барбекюто като начин на живот. А големината му (и най-вече на масата в центъра) - че собственикът е социален тип и обича масивните компании.


  1. Основен кът с всички екстри.

Този модел барбекю има и още едно много положително качество - извън къщата е и произвеждането на шум и аромати между трите му стени не се отразява негативно на желаещия да си почине някъде из стаите.


  2. Екстериорен изглед - три стени и една липсваща за близост с природата.

Интериорното решение изцяло зависи от притежателя на барбекюто (и неговата другарка в живота, естествено), но според нас естетичните фолклорни елементи (наричани "битови") не са лоши като вариант - все пак тук се пекат пържоли и кебапчета, а не стриди и охлюви. 


  3. Интериорен ъгъл с елементи, възбуждащи апетита и въображението. Подходящ за македонски и родопски песни.


Агресията също може да бъде красива

Като казваме агресия, естествено нямаме предвид онова, което се случва по турските, френските, белгийските и германските, та и по българските улици. То е друга тема.

В пастелните и равни интериорни тонове няма нищо лошо, както и в строителството на семпли, кубични къщи. Но и в смелите решения и комбинирането на агресивни с пасивни цветове има мощен заряд. Особено когато става дума за пространства, предназначени за "културен отдих", както бяха формулирани до неотдавна.

Тук с удоволствие представяме един колега по призвание, доказан майстор на нестандартния интериорен дизайн, най-вече в областта на заведенията, наричани до 1989 г. "за обществено хранене". Зад името Dido art (не се чете Дайдо, както вероятно се досещате) стои Диан Иванов - великотърновски скулптор и дизайнер, който работи в областта на декорацията не само в родния си град и не само в България.



Заедно с екипа си студиото предлага цялостни и частични решения за вътрешно обзавеждане на заведения, магазини, обществени пространства и домове. Портфолиото му включва реализирани обекти на територията на цялата страна, както и в Англия, Испания, Румъния и Сърбия.

Както знаем, създаването на креативен, но функционален и уютен интериор е творчески процес, който изисква сериозни професионални умения и познания. Диан Иванов ги притежава в излишък.



Освен решения и проекти, студиото Dido art предлага мебели и аксесоари - ръчно изработени или реставрирани. Както можете да се убедите от снимките, интериорите, измислени и изработени от Диан Иванов и неговите хора, са впечатляващи.



А особено впечатляващи са смелостта и размахът, с който работят великотърновските ни колеги. Затова ги поздравяваме от сърце.


 


Пастелни тонове у дома

Светлите и ненатрапчиви цветове са предпочитани от мнозина. С основание. Особено ефективни са за интериора в къщите и апартаментите на хора, които повечето време работят в претъпкани офиси, магазини или заведения. Пастелните тонове на стените и мебелите галят окото и успокояват нервната система. Затова, ако сте сигурни, че не ви е потребна цветова провокация у дома, можете да заложите именно на тях.


  1. Небесносиньо, пепел от рози и светло дърво.                     2. Бледосиньо, бяло и пурпурни акценти.

Не трябва да забравяте обаче, че и пастелните интериори имат нужда от акценти. Могат да са в различните нюанси на стените, или в категоричното разминаване на съседни цветове. Не пречат и ярките петна под формата на картини или дребна мебел. Да не говорим, че светлите тонове (както и тъмните, впрочем) идеално се съчетават с колорита на естественото дърво. 

Тук предлагаме четири варианта на светли и спокойни интериори за хол и спалня - по идея на известната американска бизнес дама Марта Стюарт. Постижими са лесно, особено с наличието на качествени латекси и бои на българския пазар.


  1. Светла охра, тъмна охра и тъмно дърво.                              2. Нюанси на охра и бледосиньо с бяло и тъмно дърво.


По-близо до масите

Всеки интериор има нужда от свежест - в цветовете и във формите. Да си построиш (или купиш) дом и да го напълниш с мебели от ширпотребата, е някак скучно. Затова тук предлагаме един интересен вариант за холска масичка в средиземноморски стил. По-скоро рустикален, но с лек винтидж привкус - не е типичната селска маса, а мебел в най-добрите италиански традиции. 

маса, хол, интериор, дизайн

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

             Красива, здрава и лесна за поддръжка - какво друго можем да искаме от една холска масичка?

Тази красота в случая е реновирана стара чамова маса с размери 120х60х50. Първо е свален старият (и демодиран) нитроцелулозен лак и после е обработена със специални акрилни бои и масла. Ефектът е забележителен. Другият вариант е масичката да бъде изработена от каквото искате дърво (само не и от имитации като ПДЧ и МДФ!) и след това да бъде оцветена, състарена и патинирана според желанието и въображението ви. Гарантираме, че материалите са изключително издържливи и разливането на каквото и да е кафе или алкохол не им влияе по никакъв начин. Само с киселина не я заливайте, молим.

Цената й от чам е около 500 лв., в зависимост от големината, дебелината на материала и цветовете.

Ето и три от етапите при реновирането на конкретната масичка.

          маса, холска, рустик, винтидж     холска, маса, интериор, дизайн     холска маса за интериорен дизайн

            1.   Сваляне на стария лак.                2. Оцветяване на елементи.               3. Патиниране и лакиране.

 


По случай лятото - малко пресни екстериори

Както ще забележите, тази улица не се намира в центъра на никой град. Затова и слънцето, което се беше покрило за няколко дни, изгря първо на нея. И докато беше мрачно, валеше и духаше вятър, ние хитро ви позанимахме с мебели и интериори - да не се налага да излизаме сред недотам приятните природни явления. Сега грейна, но е студено за сериозно строителство, затова съвсем логично е да ви изкараме навън за малко. Хем да вземете въздух, хем да ви покажем някои пресни екстериорни решения. Някои от тях са още в процес на доработка, някои са съвсем готови - довършени от природата, а ние само сме се възползвали от тях (снимки 5 и 6).


1. Старовремска порта и входна врата от масивно дърво. В близките топли дни и двете ще бъдат обработени с най-съвременни, но екологични химикали. По този начин парадният вход на къщата (снимка 2) ще придобие търсения 100-годишен вид и ще бъде годен за ползване още поне 100 години. Което значи, че ще ни надживее, уви, но така трябва. Така работим ние. Колкото до портата, четиримата господа роми, които я пренесоха и придържаха, за да я монтираме, още на първото крило констатираха: "Бате, т'ва 'ного тежко, бе!"


2. Това е дуварът, който крепи гореспоменатите порта и врата. На него не му е тежко изобщо, защото самият той е 100 пъти по-як. Наложи му се известно реновиране, но основите са му оригиналните 100-годишни, а така той стана още по-стабилен. Иначе къщата зад него само е направена да прилича на стара. И съзнателно ще бъде състарена още, когато дървенията бъде обработена със съответните масла и лакове.  

   
3, 4. Малко вътрешен изглед от двора към верандата (вляво) и от верандата към дувара и пейзажа (вдясно). Гредите очевидно са нови, но скоро няма да изглеждат така. И те ще ни надживеят, впрочем, но както казахме: това е целта.


5. Екстериорни екстри (казано по европейски) и вехти хубавини (казано на български). На старинната (на вид) къщна стена виждате или скулптури на съвременен авангардист, или дървесна гъба и копаня за хранене на кокошки - изберете сами.


6. Тази кобилица май не е съвсем довършена и вероятно доста е убивала върху рамото на някоя мома от началото на миналия век, тръгнала с менци за вода. Но на фона на фриволната сглобка от греди пред входа на къщата стои като специален детайл, измислен от култов дизайнер. Поне на нас така ни се струва. Но ние и без това не познаваме по-култови дизайнери от времето и природата.



За ъглите в интериора - с ум и разум

ЪГЛИТЕ и ЪГЛОВИТЕ ПРОСТРАНСТВА са нещо деликатно. Особено в случаите, когато мястото в къщата и апартамента е ограничено. Но дори да имате предостатъчно площ за стандартните паралелепипедни кухненски, трапезарни и холски шкафове, винаги е добре да спестите още малко. Или да поставите такава мебел, в чиито остри ръбове децата ви (пък и вие самите) няма да се удрят, обикаляйки наоколо в ентусиазиран тръс.

Тук даваме само два примера за хитро усвояване на ъгловатите форми.

Първият е шкаф за трапезария, изпълващ идеално един ъгъл от интериора. Ако сложите на негово място нормалния правоъгълник, при всички положения или ще загубите пространство, или ще ви бъде неудобен за ползване.

Вторият е шкаф за всекидневна или спалня, чиято трапецовидна форма е доста по-безопасна за хълбоците ви (и за челата на невръстните ви деца), защото оставя място за минаване покрай него, без да се губи кой знае колко от полезния му обем.

Излишно е да обясняваме, че можем да ви изработим тези мебели от различни видове дърво и в цветове по ваш избор - включително и приятно агресивни. Можем и от талашитени плоскости, но този материал е нетраен и не го препоръчваме.

    
  Идеално изпълнено ъглово пространство.          Трапец без опасни ръбове.