Една добра интериорна новина за две каки

Предлагаме я под формата на комикс с хепиенд - за разкош

В държавата, очевидно, пак нещо се точи - като следи от охлюви по изкривена ограда. Когато охлювите стигнат върха на оградата, няма да се учудим, ако тя рухне от тежестта. Ние казахме вече едно-друго по въпроса. Днес се запитахме: дали да продължим да предъвкваме слузестите политически събития, или да си оправим вкуса с нещо хубаво. И решихме второто. Напук на основното правило в съвременната журналистика, че добрата новина не е новина.

Сигурни сме, че когато повечето новини в България станат като тази, която събщаваме днес, това ще означава, че родината ни е заприличала на европейска държава. Което (с кратки прекъсвания) не може да се каже за нея през последните 71 години. Но както и да е.

А новината е, че на 18 декември (петък) от 19 ч. в Артгалерията в НДК се открива изложба живопис. Неин автор е отявленият интериорист на Хубав дом и салтанати Емил Атанасов. И ние, преодолявайки къде с думи, къде с хватки от свободната борба необятната му скромност, съобщаваме с гордост този факт.

Няма да се опитваме да пишем стандартното за подобни случаи ревю за изложба. Само ще кажем, че всеки, който мине през НДК до 23 декември включително, може да се убеди в нейната артистична мощ. Пожелаваме на Атанасов да разпродаде всички платна с размах. И се надяваме след неминуемия успех на експозицията той все така бодро да продължи да работи с нас на дизайнерския фронт. Защото с едното голо изкуство, уви, не се живее. 

По-долу предлагаме няколко репродукции на картини от новата изложба. Те си имат собствени заглавия, но ние си позволихме да ги интерпретираме - заради чистото забавление. Не знаем дали комикс културата още е на мода (макар че в кината освен филмирани комикси май друго няма), но лирическият герой на изложбата направо си плаче да бъде разказана историята му по този начин.


  1. Тиха вечер.
  След изморителния дизайнерски трудоден, Лирическият герой се отдава на активна почивка в любимото си заведение за обществено пиене. Компания, както се вижда, му правят Двете каки. Кои? Във всеки случай не са Онези...



  2. Мълва се носи из града.
  Да, обаче други Две каки явно са били свидетели на снощната почивка на Лирическия герой и решават да пуснат черна мълва. Естествено, най-удобно за целта място се оказва терасата на едната от тях. Чуваме репликите им: "Миче, Миче, ела да ти кажем какви ги върши снощи твоичкият Лирически герой в кръчмата, ама да не земеш да кажеш, че ние сме ти казали!" (Очевидно е, че образът "Две каки" се налага като стабилна форма не само в българското общество, а и в творчеството на художниците ни. Което е добре, защото значи, че творците творят на базата на живия живот, а не се заплесват по абстракции.)



  3. Прегръдката.
  Тук виждаме как въпросното Миче вече е хванало Лирическия герой за гушата и насред градския екстериор му разяснява някои правила на играта. Героят очевидно е стъписан. Особено след репликата "Чакай да се прибера аз от работа довечера и ще си поприказваме на четири очи!" 



  4. Какво да се прави?
  Останал насаме, Лирическият герой се чуди как да замаже ситуацията и търкаля из главата си заглавие на книга от Висарион Чернишевски, която обаче не е чел, нито пък знае отговора. Горе вляво на платното виждаме един от натрапчивите образи в съзнанието му - той, летящ отвисоко надолу с главата. Напрежението расте и...



  5. На ръба.
  ... Лирическият герой се качва на високо, за да преосмисли живота си веднъж завинаги. Зад гърба му забелязваме мрачния образ на Сатаната, който е винаги готов да помогне на човек за последната крачка. Тук обаче (зад кадър) се появява Богът от машината! Той посочва на Лирическия герой грозния, многоетажен, недобре реновиран панелен блок отсреща. И героят осъзнава, че не си струва - дори само от естетична гледна точка - да цапа и без това непочистения тротоар пред сградата. 



  6. Детство мое...
  Героят се връща назад в годините, когато още е имал коса и свобода в излишък. Когато е имал мечти, а не мебели. Когато е имал повече бъдеще, отколкото минало, а вятърът го е веел на бял кон. Конят е само имагинерен образ, метафора - на зрителя се препоръчва да не го търси в картината, а в собствената си глава. (Какво е това кошче на рамото на вдетинения Лирически герой и каква е тази пръчка в ръката му, ще резберем от следващото платно.)



  7. Добрият край оправя всичко.
  Ето един отличен хепиенд за този комикс, дами и господа. Първата щука за деня е в състояние да оправи и най-тъжното настроение. Особено като е към 2 кила - съдим по съотношението (в мащаб) риба-човек-котка, но няма да се впускаме в подробности и лакърдии. Смеем да се надяваме, че тази вечер Мичето ще пържи щука в тигана и няма да разисква дълго казуса "Двете каки" от началото на нашата история.

Колкото до Двете каки - тези, онези или третите - няма да им пожелаваме безсмъртие, защото те бездруго го притежават.
e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови