Пак замириса кофти от къщата, която "Лукойл" си построи

Ние сме обръгнали граждани на България, което значи, че не се изненадваме лесно. Но днес леко се втрещихме. Не от друго, а от наглостта на една руска компания, която от години пие кръвчицата на клетия местен абориген, пълни гушата на не един и двама от политическата ни класа, а накрая се оказва, че е на огромна загуба. А това ще рече какво? Че не плаща данък печалба, ето какво. За да се шокирате съвсем, приемете следния прост факт: всеки обикновен архитект, зидар, мебелист, софтуерист, дизайнер, магазинер, градинар, кебапчия, журналист - сам-самичък, поединично - плаща повече данъци на държавата, отколкото мегакомпанията "Лукойл"!

Е, кажете ни сега вие, драги гости на Хубав дом и салтанати, за чий ни е тази компания в България? Та нали Иван Костов уж с такава цел подари "Нефтохим"-а на руснаците - за да печели и да плаща данъци в държавния бюджет?


Цялата работа натрапчиво ни напомни за онази детска песничка, с която Сънчо (под формата на бате Климент Денчев) ни приспиваше по телевизията преди много, много години - "Къщата, която Джек си построи". Ако искате, гледайте я, ако не - ще ви я преразкажем накратко: някой си Джек си построил къща и сложил "ечемика в зимника" (ударението е на второто "и" заради римата). После се появява врабчето, което "в небето си чурулика и редовно краде от еч'мика, който се пази в зимника" къде? "Във къщата, коятооо Джек си построиии." Следва котката, "която кротката издебва и схрусква врабчето, което в небето си чурулика и редовно краде..." И тъй нататък. Един по един се появяват нови герои - куче, крава, баба, дядо, два петела и овчар, и всичко се повтаря отново и отново. С малка добавка в началото, но накрая е все едно и също - котката схрусква врабчето, което... Цикълът се затваря, кой какво прави - накрая котката изяжда врабчето, няма мърдане. Вероятно това е поуката, която като дечица е трябвало да си извадим от песенчицата - свиквайте, келеши, докато е време, това ви чака. Е, явно свикнахме...

Само между другото и за да угодим на вездесъщия Google, ще припомним и това, което най-много ни кефи нас от цялата олигофренична песньовка: при всеки нов стих, покрай пристигащите нови герои, бате Климент Денчев рисуваше отново и отново къщата, който Джек си построи - веднъж в леко рустикален вид, веднъж решена с лек винтидж елемент; тухлена и дървена, с балкончета и без, най-вече екстериорно, но така, че да си представим интериора и мебелите; с готически прозорци, с нестандартна дограма, ту с еднокрила врата, ту с портал, с градинка отпред и градинка отзад, веднъж с веранда, веднъж с тераса на втория етаж; понякога основите й висяха във въздуха, понякога покривът имаше керемиди, понякога нямаше - въобще, бате Климент проявяваше истинско въображение в архитектурен и дизайнерски аспект. И то за една нищо и никаква сграда. Коя? Къщата, която Джек вече си бе построил.

А кой е тоя Джек и защо е Джек, а не колхозникът Иван, и изобщо за какво е цялата дебилщина, питайте съветския поет Самуил Маршак, обаче той е умрял отдавна, да знаете. Според нас работата е там, че таваришч Маршак е превеждал от английски, а освен това на клетия колхозник Иван си му е било окей в дървената барака и хич не му е било до строене на собствена къща - той е строил комунизма!  



  Бате Климент пред фасадата на... Точно така, не на "Лукойл", а на къщата, която... 


e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови