Малко политическа поезия.
Бял стих и червен апломб в къртеща комбинация


Винаги сме знаели, че комунистите обичат да пишат поезия. Някои даже са успявали. Повечето обаче не са. Защото да си маниакално отдаден на Партията-майка и Идеята обикновено пречи на Музата. Но това си е техен проблем.

Понеже времето се развали, а кофражите са свалени, зидарията и покривите са завършени, дограмата се поставя и строежите ни се подготвят за зимна, интериорна работа, все по-често се завъртаме вътре из къщите и можем да си поемем дъх с някоя развеселяваща новина (без да нарушаваме трудовия процес). Този анализ на Албена Бъчварова ни даде доста материал за шеги и закачки и ни се струва, че крилатите фрази на червения кандидат-кмет на София дълго ще кънтят между стените поне до изборите. Майсторът-строител Васко, това безпартийно дете на природата, даже се опитва (между два замаха с мистрията в бъдещата трапезария) да превърне култовите фрази на др. Мирчев в песни. Ползва мелодии от родопския фолклор и поп хитове от 80-те на миналия век. Понякога му се получава и тогава весел смях се носи из все още немебелирания интериор, излиза през прозорците и волно оглася екстериора. 

Поет ли е Михаил Мирчев

"Аз съм умен и четящ мъж, а не простак недоучен от Банкя..." Анализ на изморителното и озадачаващо фейсбук творчество на кандидат-кмета


АЛБЕНА БЪЧВАРОВА, КлубZ


  Дзак!

Доскоро всички бяха убедени, че Михаил Мирчев е социолог. Крайно ляв, потомствен социолог. И че е кандидат-кметът на БСП в София. 

Неформално обаче той е един самороден талант - поетичен, разбира се, от нивото поне на Пишурката.

Изборът на Мирчев за кандидат на БСП в София беше изненадващ в немалка степен. Някои го отдадоха на мързела и летаргията, обзели левицата напоследък - "да се кандидатира щом има желание, енергия, а и ще спестим малко пари". Сам си прави кампанията, сам си прави социологически изследвания, затворен цикъл. Две в едно. 

Едва ли са подозирали обаче, какъв талант ще избухне по време на предизборната кампания.

Отначало - преди да потънете в тази поетична магия, писанията на кандидата за кмет сигурно са ви се виждали свръхдразнещи. И като смисъл, но особено като стилистика. Подхождали сте обаче повърхностно, без вникване. С времето сте установявали, че се пристрастявате. Искате още и още от този оригинален стил, този завладяващ ритъм, тази мощна претенция. На какво се дължи творческата мощ на Михаил Мирчев.

Някои отличителни белези на стила "Мирчев":

- Изречение от повече от две, най-много три думи е НЕдопустимо или може би неДОПУСТИМО. Ползвателите на мисълта Мирчева се предпоставя, че ще се изморят и няма да схванат, ако той вземе да им напише нормално, завършено изречение. Фразата се накъсва, накъсва и изчезва.

- Най-добре е ако изречението е от една дума, безглаголно.

- Многоточието е любим препинателен знак, предполага се, че така се задава загадъчност, мистериозност, възвишеност (ах!). 

- Акцентите се задават със странна игра на главни и малки букви. Вътре в думите. 

Никога не е просто "заводът", а "заводЪТ". А какво прави главните букви само в пълния член толкова значими се очертава като дисертационна тема. Общинарското "безобразие" в Мирчев-стайл е безОБРАЗие. Оригинално, нали? Или ако искате - ОРИГинално, нали? Фиксацията върху образа - липсата му, търсенето му, явно е много силна, защото всяка дума, в която се съдържа този корен се изписва по специфичен начин. ОБРАЗование и т. н. Само когато иде реч за образа на Фандъкова - той е с малки букви. Не е достойна за повече.

- Постовете на социолога са издържани визуално в стила на Самиздата от началото на 90-те години на XX век. Понякога напомнят и изгледа на листовките с изрязани букви, пращани от несръчни похитители за откуп. Буквените грешки само допълват самобитната картина. Все пак да прочетеш какво си написал отнема секунди. Особено при такава упорита лапидарност.   

Ето как лирическият Аз във фейсбук поезията на Мирчев си се самопредставя:

Започваме с програмната творба на кандидат-кмета:

Моят първи билборд в София.

Снимката е доста провокираща. 
Едни харесват много, спонтанно... 
И погледа. И закачката. И силата...

Други са смутени и дори ме съветват веднага да го сваля и да сложим стандартен образ в костюм...

Но това ще бъде. 
За да привлечем вниманието.
За да се види, че аз не съм поредната мекица и лигльо в политиката.
За да се проумее, че аз съм умен и четящ мъж, а не простак недоучен от Банкя...

Моля, ако ви действа мотивиращо, 
разпространете сред ваши познати...
Така ми помагате

Образът се допълва тук:

Неделно здравейте.
Вчера правих първата си кметска фотосесия...
Играх ролята на манекен. Нали трябва 
да съм хубав и завладяващ...
Не по-малко от манекенката Фандъкова,
иначе нямам шанс срещу нейния образ.
Тук няма никакъв фотошоп. 
Натура на зелено...
Бъдете здрави, обичайте се.
30 август


Веднага се разкрива една търсеща, ранима личност, една болезнена отдаденост на мисълта за доброто впечатление, едно лутане между "манекенството" - привидно и другата същност. Самопредставата е за "умен и четящ мъж", а не за "лигльо и мекица" и "простак несоучен от Банкя". Тази линия творецът продължава и в следващо свое произведение:  

На чаша вино. Прекрасно място
в любимата София...
Все пак няма да умираме 
в тази кампания!
Въпреки всички сладурски изпълнения
наоколо...

Усеща се определен полъх и влияние на символизма - натрапчивата мисъл за смъртта, за нереализираните копнения на Аз-а, който иска да бъде нещо, но не знае точно какво, самотата, скрита зад ретроградното "сладурски изпълнения". Азът се оглежда в себе си и хем заявява, че се харесва, хем знае, че нещо не му достига. И продължава да го търси. Неуспешно.

"Имам ЛИЧНА мечта. 
Да надвием ГЕРБ и през 2016 да спрем този убийствен за българската образованост и национална идентичност Закон за образованието.

За да спасим децата си, българското ОБРАЗование, България", споделя на друго място творецът.

Не лична, а ЛИЧНА.

Отново чрез образованието се прокрадва по сложен начин нишката на любовта към себе си. Темата за образованието е доминираща при Мирчев. На пръв поглед обяснението е ясно - той е преподавател, свързан е с тази сфера, вълнуват го проблемите й Но и съперничката му е учителка и тя е свързана с ОБРАЗованието. И тук отново прозира някаква неувереност, потиснатост, която намира израз в неискрено самодоволство. 

Друга устойчива тема при Мирчев е за смъртта.

Много хора вчера реагираха на новаторските предложения на професора - гробищните паркове в София да се превърнат в туристическа атракция. За тази фиксация по темата също има обяснение, което откриваме в творчеството му. 

Гробищните паркове в София.
Неприятна тема, но тема...
Свързана с православната ни ТРАДИЦИЯ.
С родовата и синовна ПАМЕТ.
Свята връзка между поколенията.
Откъсване от светската суета, замисляне за Човешкото и за Божественото.

Творецът ясно споделя усещанията си - смъртта е страшна, но и привлекателна, опитва се да я опитоми, да я рационализира, да я разкраси, да свикне с нея. Но това е трудно. навлиза и в трансцеденталното пространство, някъде не ТУК и не СЕГА. Загатва за скритите си, потискани, изтласквани някъде назад страхове. 

Неувереността, този страх от себе си, от смъртта има различни проявления в темите, които следва творчеството на Мирчев:

- сексизъм - Фандъкова например е "учителката", "жената", "послушната".
- страх от бежанците, от циганите -  т. е. от другите, от непознатите, от различните
- особена религиозност, която се лута между вярата в свръхсили и почитта към Св. Синод - "В защита на Отечество, Православие, Държава, Нация.."

Неслучайно на проф. Мирчев принадлежи новаторската мисъл, че смогът се създава от антените на мобилните оператори.

Анализът на творческия продукт може да продължи. По-просто вероятно би било, ако творецът Мирчев пише кратки завършени текстове, смислово издържани, без маниерничене, без излишна претенциозност и с лека самоирония. Но тогава щеше да ни лиши от своето накъсано, изморително и озадачаващо творчество. А тази предизборна кампания и без това е толкова скучна. Пишете още, проф. Мирчев - за гробища, за антени, за ОБРАЗИ, за боклуци и аватари. Пишете!

Още извадки от творчеството на проф. Михаил Мирчев:

Отново по темата Нов закон 

за УЧИЛИЩЕТО.
Утре продължаваме.
Разграждат системата.
За учителите ново безсилие.
Директорите зависими от неуки Обществени съвети.
Домашно обучение уж, далеч от обществото. 400 нови затворени училища.
Написан в Брюксел.
За 23 милиона.
Приет от ГЕРБ и Патриотите. От АБВ. 
ЗЛОДЕЙ!
Ние безпомощни ли сме?

Среща в Лозен.

3 октомври 2015
Доста нервно, но и продуктивно по конкретни проблеми и безобразия.
Най-голямото село край София.
С огромен потенциал за развитие.
Което сега обезумява от мръсна вода, липса на канализация и спиращ ток.
Вили, най-младата сред кандидатите за районни кметове. 
Успех!
Срещата започна с фантастично изпълнение на автентичен български форклор. Уникални гласове и тембър. С голямо сърце и български дух. 
Чуйте ги.


Ех, този прекрасен 

Завод за боклук.
Много ги заболя като обясних, 
че той е Луксозен ПАМЕТНИК 
на ГЛУПОСТТА и АЛЧНОСТТА.

 

Открихме кампанията в Банкя. 
Отдавна не са се събирали толкова много хора, и млади, и възрастни. С настроение и дух за изборна победа...
Победа над бандитизма в управлението на Банкя и София. Банкя като един чудесен курортен град и национален център сега вегетира, деградира, превръща се в грозна провинция.
Минералната баня е затворена от 15 г., за да се руши. Сега я подаряват на концесионер.
Централният минерален басейн от 10 години не работи. На негово място е построен баровски хотел. Не работи, стои като грозен паметник. 
Някогашният културен живот в Банкя вече е само далечен спомен.
Незаконен главен архитект от 7 години.
Позлатена детска градина ОДЗ 23.
Далавери, далавери, далавери...
Гнусотия...
Време е да спрем това! Време е за справедлевост...

Общият проблем за СИГУРНОСТта.

Общинска полиция. Квартален инспектор.
Граждански патрули и съдействие...
И пак БЕЖАНЦИте.
Като опасност за държавата по принцип.
И за нас българите като християни и православни...
Декларация на БСП.
Обръщение на Светия Синод.
Прочетете. Вижте...

Открихме кампанията в София.

25 септември, Люлин, 19 часа.
Валеше дъжд. 
Ще ни върви по вода...
Все още повечето не вярват.
Но нашето време идва.
Да си изправим главите.
Да гледаме честно и говорим прямо.
Да имаме смелост да променим.
Да върнем София на столичани и на една по-достойна България.
Това е моята амбиция...

Цигански гета, критична маса...

Турски сепаратизъм, все по-нагъл...
Вълна от "бежанци", агресивни...
И продажно правителство, което ще ни
прави "гореща точка"...
Вчера атакувах това продажно безумие. 
Днес в Парламента имаше буря и политически скандал...
Борисов не разбира ли, че така се самоубива?

Смятате ли, че левият електорат ще се обърка: 
кой е ИСТИНСКИЯТ кандидат и 
кой е неговият АВАТАР?

Ако визирате дилемата Мирчев - Кадиев, левият електорат няма да се обърка. 
БСП са партия и партийци, които се мобилизират, когато пред тях засатане такъв наглец. 
Така че Кадиев, в случая, на мен ми прави електорално ДОБРО.


 

e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови