Това е яко! Чудна съветска... антисъветска живопис

Малко трудно ще си я окачим на стената, но пък е впечатляваща

Прелюбопитният сайт www.erich-hartmann.com е направил една още по-любопитна подборка от живописни платна. Като ценители на изкуството ние се впечатлихме и решихме да я споделим. Картините наистина са много интересни. Не сме сигурни, че могат да допринесат нещо в интериорния дизайн на вашата къща, апартамент или офис - доста странно изглеждат, някои даже зловещо. Но защо пък не? Изкуството си е изкуство. Представете си хола си с нещо като картина №1 на централната стена... Представихте ли си го?... Е, ваша си работа.

Строителите на комунизма от братския СССР, както и нашенските им подлоги, години наред се опитваха да ни удавят в соцреализъм. "Правилни" платна на "именити" художници ни гледаха отвсякъде и често посягаха да ни цапардосат по главата я с чук, я със сърп, я с мистрия. (Някои от последните изброени  инструменти ние ползваме и до днес, докато градим хубавия ви дом, така че е ясно - ние не робуваме на идеологии.) Няма нищо лошо сега да погледнем и няколко живописни платна от същото време, но с малко по-различно звучене. Дълбоки дизайнерски благодарности на нашия приятел Христофор Караджов - преподавател по журналистика в САЩ - защото ни подсказа тази идея.


№1 "Деветата вълна", Василий Колотев, 1979 г.

Съветско семейство в комуналката. Майката също е пияна като кози крак, ако питате нас. А ако се чудите какво е това заглавие и не беше ли то на една картина на Айвазовски - беше. Погледнете репродукцията над мръсната, покрита с фасове маса... Ето, това е то "Девяты вал". Стопанина на апартамента не го знаем на кое ниво е.

№2. "Записване в колхоза", Нина Марченко, 1985 г.

Тук виждаме как боец с будьоновка на главата нежно убеждава некъв прост селянин, че ако не се запише в колективното стопанство, ще му... майката, бащата и цялото семе до девето коляно. На мястото на трите точки можете да сложите който си искате глагол. Интериорът на стаята също е много поучителен.

№3. "Опашка", Алексей Сундуков, 1986 г.

Някои български граждани, родени след 1989 година, може да си помислят, че тези хора се редят за последния Айфон модел Едикой си. Не е така. Тези хора са се наредили за хляб, или салам, или водка, или картофи. Подчертаваме: "ИЛИ"! Не за всичко едновременно. По онова време опашките бяха за по един продукт, който в момента се е появил случайно в кварталния магазин. Последните от опашката обикновено оставаха с пръст в уста. Гласуващите до днес за БСП другари обаче имат много къса памет и не помнят. Затова им напомняме с едноименна...

№4. "Опашка", Василий Колотев, 1985 г.

Тази живопис е по-реалистична и показва опашката от гледната точка на вездесъщия магазинер. Да си магазинер в ония години беше като сега да си заместник кмет. На рафтовете, както забелязваме, има 2-3 вида консерви. Друго - няма. За сметка на това погледът на работническата класа е гладен. Сред тълпата трудно могат да бъдат разпознати зидарите, мазачите, бояджиите или професорите, а за дизайнери да не говорим - тогава такива лигльовци нямаше. При социализма всички бяхме равни, само комунистите бяха малко по-равни от нас.

№5. "Чакат стоката", Владимир Коркодим, 1989 г.

Тук пак виждаме опашка, но тя не е така стройна като №3, нито подивяла като №4. Това е селски магазин и хорицата просто си чакат да дойде камионът (влакът, каруцата) и да докара хляба. А ако докара и водка, ех... (Какво става тогава, виж следващата картина.)

№6. "Тополови листа падат от ясена", Василий Колотев, 1984 г.

Как точно тополови листа падат от ясена, не е ясно. Както е неясно и в главите на тези весели таваришчи. Те знаят едно: има водка - кеф! няма водка - кофти! Но и тогава ще се оправим някак си - я с одеколон "Тройной" (не знаем защо го наричат така, но едва ли е заради тройната преварка), я с терпентин, я с лак за дърво. Важното е главата да я няма известно време, утре ще оправим махмурлука с лакочистител и отиваме пак да строим живота нов. Как? Ето така:

№7. "Час пик", Василий Колотев, 1986 г.

Това е интериор на московското метрото сутрин - на отиване към строежа (на новия затвор), чиновническото бюро (където ще поспим сладко), проектантската маса (която проектира само комунални кутийки и площади за манифестации), мебелната фабрика (която произвежда само за износ). Това е и интериор на московското метро вечер - на връщане към...

№8. "Комунална квартира", Василий Колотев, 1984 г.

Съседката (онова разплутото отвъд печката) тъкмо прави своя тоалет в общата (за етажа) баня, която се намира до общата (за етажа!) кухня, където готвят между 10 и 30 семейства, зависи от етажа. Какво прави съседката после, можете да видите на картина №1. Дали благоверният й се е изкъпал, преди да удари чело в масата, не можем да знаем. Но можем дълбоко да се съмняваме.

Тук някои хора (напримем Мишката Миков и Мая Манолова) биха казали: "А уе да, ама тогава имаше ред и дисципуина, и хората бяха равни." Тъй ли? Ами да видим още някоя и друга живопис тогава.

№9. "Майката и бащата. Очакване, 1937", Игор Обросов, 1986 г.

И майката на Димчо Дебелянов безнадеждно го чака, но това тук е друго. Тук мама и татко чакат своя син и той си идва (фигурката в тунела). Обаче долу първо го чака т. нар. "черен гарван" - душегубката на ЧК, НКВД, КГБ, милицията или както там се е наричало навремето онова съветско чудовище (днес ФСБ), чийто горд син и наследник е настоящият президент на Мадър Раша. А къде ще го заведе чорният варанок този прегрешил в нещо техен син? Ето къде:

№10. "По последния път. Ухтпечлаг, 1938", Георгий Черкасов, 1960 г.

Ако не се заглеждаш много-много, тази ефектна живопис идеално би виснала на стената на всеки дом и даже би внесла колорит във всеки интериор. Обаче като се загледаш... А после следва:

№11. "Парче хляб", Николай Хетман, 1989 г.

Долу вдясно до скелета, наречен съветски каторжник нейде из Сибир, се виждат краката на умрелия му колега. Като нищо може да е бил, да речем, проектант на мебели, изказал се неправилно по адрес на актуалния вожд на държавата. Когато някой от затворническата барака умре, таваришчите му пазели това в тайна от охраната докогато могат, защото така получавали дневната му дажба хляб. То си било рисковано начинание, защото ако те хванат, че лъжеш властта, отиваш на...

№12. "Полигонът за разстрел на НКВД, Бутово", Егил Вайдеманис, 1999 г.

По-добре нищо да не казваме. Миков да каже - не ни пречи, че ще "уека", пречи ни, че ще уъже. Следва:

№13. "Моргата за затворници. ГУЛаг", Николай Хетман, 1980 г.

Тази картина има история. На нея е изобразен известният руския инженер Иван Павловский, другар по лагер на художника Хетман. Докато чекистът на пост пафкал цигарки и пийвал чаец, работата на инженера била от консервени кутии да изрязва табелки и да изчуква номерата и данните на умрелите каторжници. Тенекийките били връзвани за трупа с бодлива тел. След което тялото било хвърляно в общия трап. Доста практично, стилно решение, нали? (Бог да ни прости дивотиите, които си позволяваме понякога, но нека е ясно, че се гаврим с чекистите, а не с жертвите.)

И май стига толкова. За десерт - още една пищна живописна творба, показваща какво прави широкодушевният руският народ през това време.

№14. "Великден", Василий Колотев, 1984 г.

Ми пие, какво друго да прави. Около врата му бодлива тел на мужика, но нали на душата му е широко? А са пуснали и водка в магазина, нещо като бира също. Пей сърце, хвърчи Путин! Да здраствует българо-съвецката дружба.

Нашите скромни български души се умориха и отиват да спят, за да сънуват как утре ще строим, дизайнираме, интериорираме и мебелираме хубави къщи и апартаменти, а не комуналки. Не комуналки, молим!


e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови