Кой нормален човек би отказал циганин да му строи къщата или да му копае градината, ако въпросният циганин е доказано свестен? За вас не знаем, но ние не сме расисти и познаваме българи, които са в пъти по-кофти хора от най-неприятния ром. Значи въпросът не е в боята (на кожата, не на интериора), а в някои други фактори.

Всеки четвърти: Циганите трябва да бъдат изгонени от България

Тревожни данни на "Галъп" отчитат задълбочаващ се културен разрив


КЛУБ Z



85 на сто от българите казват, че не биха се оженили/омъжили за ромка или ром. Около 70 на сто не биха гласували за кандидат ром, дори и той да е с доказани качества. Пак толкова не искат да имат шеф ром, не смятат, че представител на това малцинство може да е офицер от армията. И т.н.

Резултатите, които маркират дълбоко разделение в обществото, са от национално представително изследване на "Галъп Интернешънъл Болкан". То е проведено между 26 юни и 2 юли сред 1011 пълнолетни български граждани в цялата страна и независимо от външно финансиране.

"По повод събитията в Гърмен и Орландовци поредица социологически въпроси по темата бяха вложени в ежемесечната изследователска програма. Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни", обясняват от агенцията.

 

"Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително. Негативното отношение към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно. Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите. Нагласите остават далече от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности", коментират от "Галъп".

Социолозите задават поредица експериментални въпроси, които да породят най-общи хипотези. Например, респондентите бяха помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром/циганин.

18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - че не биха.

Подобни са резултатите и при хипотезите„да имате ръководител ром“, „началникът на полицейското управление да е ром“, „офицер от армията да е ром“, „вицепрезидентът на България да е ром“.

Във всички варианти близо 20% биха приели, докато голямото мнозинство от около 70% остават на обратното мнение. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент.

 

Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. Например на въпроса биха ли се оженили за ром/циганин само 9% отговарят положително, докато 85% отговарят отрицателно. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%.

Отношението към ромите не се влияе от образованието

Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Например, висшистите не са по-толерантни от хората със средно образование. Специфичен случай е групата на респондентите с основно и по-ниско образование – там отрицанието също преобладава, но не в такава степен. Причината е, че в тази образователна група попадат и немалко роми. 

Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това събужда неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи. 

 

Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова сериозна степен. Това се дължи и на факта, че сред техните симпатизанти попадат най-много роми. Сред етническите турци пък нагласите към ромите не се различават съществено от нагласите на българите към ромите – разбира се, с известни нюанси.

 

20% от запитаните (значим дял) заявяват, че лично са пострадали от ром (циганин), 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък - вероятно поради факта, че социалната им среда по-рядко ги поставя в ситуация да установят контакт с роми.

Групите, които имат по-малко пряк досег с ромите, проявяват повече признаци на отрицание

Всичко това означава, че отношението към ромите се споделя като цяло, а не толкова заради конкретни лични негативни преживявания. Нещо повече: групите, за които може да се смята, че нямат толкова пряк досег с цигани, проявяват и повече признаци на отрицание. Това е допълнително свидетелство за потенциалната величина на отчуждението на ромите спрямо останалите етнически и социални групи в страната. Явно става дума за траен културен разрив.

Към началото на юли, около скандалите с Гърмен и Орландовци, всеки трети или 34% намира сериозна заплаха за етническия етническия мир в България, а 47% - не. „Галъп интернешънъл“ за последно задава този въпрос през юли 2011 г., когато отново имаше по-висок градус на етническо напрежение заради проявите на атакисти пред джамията в София. Разликата с изследването през 2011 г. е видима – тогава 15% са намирали реална заплаха за етническия мир, а 70% - не. Разликата спрямо 2011 г. все още не означава тенденция. За да се установи дали действително има основания за тревога, трябва да се проверят и данни от следващи вълни на изследване, уточняват от агенцията.

Кой е най-големият проблем на държавата 

От "Галъп" тестват и различни често повтаряни мнения. 39% са съгласни с твърдението, че циганите са най-големият проблем на България. 50% са на обратното мнение. Въпросните 39% са сравнително висок дял - който свидетелства за дълбочината на проблема.

В същото време твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми (цигани), се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни. "Въпреки общия негативизъм, мнозинството не изпада в крайности и  е наясно с общите принципи на толерантност", коментират социолозите. Например, 64% от всички запитани приемат твърдението, че „задължение на българското мнозинство е да осигурява равнопоставеност на всички малцинствени групи“. Само 22% са на обратното мнение.

 

Над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Тук вероятно се проявява двойно недоверие – към циганските общности, но и към потенциала на институциите и политиците да се справят с проблема. Над половината от хората споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и цигани. 27% не са съгласни с това твърдение. Данните показват, че проблемът с циганите се преплита с традиционното недоверие към елита.

75% от анкетираните: Циганите си мислят, че имат само права

75% от запитаните са съгласни с твърдението „Циганите са оставени да си мислят, че имат само права“, 13% са на обратното мнение. Отново в столицата делът на съгласните с тази констатация е най-висок, доближаващ 9 от 10 души. 

Общо е и убеждението в неефективността на различните програми за интеграция. 57% от анкетираните споделят мнението, че „почти всички пари по програмите за подпомагане на цигани у нас се крадат“, 30% не знаят, а 13% не са съгласни с това твърдение.

Една четвърт - "Най-добре всички цигани да бъдат изгонени от България"

 

Една четвърт от анкетираните или 25% се съгласяват с крайното и шокиращо мнение „Най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България“. 57% са на обратното мнение. 

21% пък се съгласяват, че отношението към циганите у нас е несправедливо. 62% са на обратното мнение. Тук отново могат да се наблюдават споменатите вече разлики по демографски групи. Висшистите и жителите на столицата изразяват най-силно несъгласие с това твърдение.

"Блокът зададени въпроси поражда редица хипотези за размисъл и за нови и по-мащабни изследвания. Създава се усещането, че извън самите ромски общности навсякъде преобладава недоверието към ромите. Това е симптом на устойчиво обществено изключване, в следващ етап може да доведе и до нови напрежения", предупреждават от "Галъп".

Източник: clubz.bg


e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови