Може ли нормален човек да участва в контрапротест, чиято цел очевидно е запазване на статуквото? Ние, като граждани на България, занимаващи се с интериорен дизайн, строителство и прочее, смятаме, че не може. Освен ако не му се плаща на въпросния човек. Е, проф. Евгений Дайнов обяснява кое и как е. И най вече КОЙ? е.

Taking sides или за контрапротестите като

шпиц-команда на модела #КОЙ

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ




Повечето хора в България, облечени във власт, нямат правото да управляват, защото заемат страна (дори и да не вземат пари под масата).

Но да го започнем по-отдалеко.

Вероятно едни от най-неразбираемите, за българите, сцени в американските филми са онези, при които щефът на РПУ-то отнема на свой детектив дело, в което са замесени близки на детектива. Защото, разсъждават нашенци, щом някой е убил сестрата на детектива, то именно той ще е най-високо мотивиран да хване убиеца. Но там – в цивилизацията – логиката е друга. Щом е убита негова сестра, той няма да има способността да разследва нещата обективно. Ще „заеме страна” (taking sides), защото не е „без интерес” (disinterested) в цялата работа..

Това е разликата между Стария завет (регулиращ отмъщението) и Новия завет (регулиращ справедливия процес). Това е и разликата между домодерните („племенни, „традиционни”) и модерните общества.

На хартия българите са модерни. На практика са племенни. Което нямаше да бъде огромна драма, ако не се възпроизвеждаше в т.нар. политически елит. Хората, подписали хартиите, според които България е модерна европейска страна, с удоволствие демонстрират племенно поведение. Заемат страна.

В модерните общества, власт-имащите отговарят на граждански протести с аргументите на разума, който не заема страна и няма интерес. Той – разумът – е над тези работи. Тази му позиция е установена още в края на 17-ти век и днес е залегнала в основата на политиката, правото и обществените отношения на модерните общества.

В България, власт-имащите измислиха „контрапротеста”. Вместо да отговарят на гражданските протести с аргументите на разума, заемат страна и се изправят срещу гражданите от другата страна на барикадата.

Не беше така. През 90-те години играта беше честна. Свика БСП митинг – до него цъфва такъв на СДС. И обратно. Това беше нормално, защото партиите по дефриниция са „страна”; и нямат задължението да не заемат страна.

Веднъж на власт, обаче, ГЕРБ нарушиха тези правила. Легитимният – модерен, цивилизован – отговор, например, на протеста на гражданите срещу заграбването на планините от Цеко Минев, протеже на властта, би било едно от две неща. Едното: ГЕРБ да свика митинг в подкрепа на действията на властта в полза на Цеко Минев. Другото: правителството на ГЕРБ да отстоява своята политика по начин, при който не заема страна и не демонстрира интерес.

ГЕРБ избра друго – да въведе формата „контрапротест”, дотогава експериментирана предимно в страни като Русия, Беларус, Венецуела и Узбекистан. През 2012 година, срещу протестиращите граждани застанаха спешно изградени от властта про-Миневи организации, както и министри от правителството. И се започна познатият днес кадрил: протест на граждани в София – контрапротест на работници на Минев, подкрепени от министри, в Банско.

Правителството на Орешарски с удоволствие пое щафетата на контрапротестите. Наистина, за разлика от ГЕРБ преди тях, БСП и ДПС поне се опитаха да играят и по правилата, свиквайки свои избиратели на митинг в подкрепа на правителството. Но все пак основната форма на съпротива срещу гражданите си остана – контрапротестът, който лансира в публичното пространство екзотични екземпляри като Бисер Миланов-Петното, например.

„Щом те така – и ние така” не може да бъде аргумент в полза на властта. В модерните общества, тя е публично нещо. Не може да се крие зад мускулите и татуировките на контрапротестиращите, събирани (като правило) от фитнес залите в крайните квартали на София. Всяка скришност на властта подсилва онова, което у нас наричаме „модела #КОЙ”, а другаде наричат „олигархия” или мафия”. И обратно: всяка власт, която прибягва до контрапротести, е по дефиниция закрилник не на гражданите, а на мафията.

Да речем, за политиците може (в някоя особено хуманна вселена) да има някакво извинение. Техните инстинкти са партийни и те са склонни да заемат страна. Такава им е природата, един вид. Какво обаче търси в тази игра главният прокурор, който не е партиец и да заема страна не би следвало да му е в природата? И който, забележете, преди да стане главен обвинител е бил съдия. Ще рече: цял живот е практикувал занаят, при който заемането на страна е категорично забранено.

Че Цацаров се опитва да заеме страна беше ясно още в първите седмици на бъркотията около КТБ. Що дири, пита се, главният прокурор да събира при себе си политици и министри, за да „се разберат”? Отговорът, от негова (племенна, Старо-заветна) гледна точка е ясен: да акумулира повече власт, като заеме позиции на реално влияние в политиката. Според законите на цивилизацията, обаче, той заемаше страна. И още тогава дисквалифицира себе си като легитимен главен прокурор.
Лошите привички обаче са, очевидно, сладки, защото заемането на страна продължи. Цацаров така и не придвижи никакви сигнали по повод Делян Пеевски, но светкавично се задействаше при всеки намек на недоволство от Цветан Василев. Не се зае да търси „загубеното” тефтерче с инициалите Цв.Цв., Д.П. и пр. И, докато ходеше на коктейлите на едни медии, заплашваше други с полицейски разследвания.


И нямаше къде да стигне, освен – до ползването на формата „контрапротест”. Откъде, пита се, онзи ден типовете с мускулите, искащи оставката на „Иван Дянков” бяха взели ток, за да си пускат Рамщайн (и така да заглушат моите опити да им скандирам „Ходете си в Москва”)?. От Съдебната палата, ето откъде. Властта им беше подарила ток, за да контрапротестират срещу протестиращите данъкоплатци, които плащат този ток. Както плащат и официалната заплата (да се отбележи за протокола – не повдигам въпроса за неофициалната) на главния прокурор.

С такива хора – не само Цацаров – никаква реформа никога не може да стане, независимо, дали размахват томахавки или писалки. Защото целта на всяка реформа е да стане светло там, където е имало тъмни кьошета, из които пъплят всякакви грабливи съдания. Институциите да заработят в еднаква степен – без да вземат страна – за гражданите, които ги издържат.
Ще рече – всяка реформа предполага взривяването на модели като #КОЙ. А засега #ТОЙ, опирайки се на овластените си приятели, ползва контрапротестите като поредната (заедно с така наречените си медии) шпиц-команда за страхуване на гражданите.

Не, че ни е особено страх, но паралелите с Путиновите „Нашисти”, с Хитлеровите „СА” и с „черните ризи” на Мусолини не би трябвало да ни убягват.

А власт-имащите, които много си се радват на контрапротестите, не би било безполезно да си спомнят, какво в крайна сметка става с такива като тях, които заемат страна и си отглеждат шпиц-команди.

Още текстове от многоуважавания от нас проф. Евгений Дайнов - в многоуважавания от нас сайт offnews.bg


 

e-max.it: your social media marketing partner

Добавете коментар


Защитен код
Обнови