INформирай се, не бъди OUTсайдер!

 
Преклонената глава сабя не я сече, а кухата най-лесно се пълни с глупости, удобни някому. Затова, мили хора: да се правим, че около нас се случват разни неща, но те не ни касаят, е тъпа позиция. Информирайте се и проглеждайте навреме. Естествено - внимателно, да не предозирате.
Тук ще публикуваме разните неща, които смятаме, че е полезно да се знаят. А събитията от живота и политиката ще коментираме, както си знаем.
Само пътем: щем - не щем, кирилицата е нашата азбука и заглавието на този банер може спокойно да бъде прочетено като формирай се, не бъди сайдер! Пак важи.


Къщата на свръхбогатите и известните

Намира се на ъгъла на Западна 61-а улица и Сентръл Парк Уест. В Ню Йорк, естествено



Никой адрес в Ню Йорк не може да се мери с №15 на Сентръл Парк Уест. Луксозната сграда на ъгъла със Западна 61-а е приютила някои от най-известните и могъщи хора в света - банкери, руски олигарски, попзвезди, актьори.

Майкъл Грос - автор на книга за историята на прочутата "Къща на свръхбогатството" - я нарича най-могъщия адрес на света. Сградата е строена относително скоро (завършена е през 2008 г.) и притежава интериори и екстериори, които могат да замаят и най-изречения дизайнер. 

Спретнатата къщурка е зидана три години и в изграждането й са влезли около 1 милиард долара. Апартаментите обаче се продават твърде добре и инвеститорите вече са прибрали общо 2 млрд. долара. А зданието продължава да чупи рекордите на пазара на недвижими имоти.

Архитектът на сградата Робърт Стърн се вдъхновил от бляскавите нюйоркски апартаменти 20-те години на миналия век и пренебрегнал стъклените кули. Кооперацията има общо 201 апартамента и алея за коли. Сред луксозните добавки към нея са библиотека, ресторант, басейн, фитнес с частни масажни зали и йога център.

Фасадата е облицована с варовик. Фоайето е пищно, с ламперия от английски дъб, мраморни колони и две камини. Има дори стая за отдих на шофьорите на бентлитата.

Ето и някои от интересните личности, които обитават адреса.

Даниел Лойб

Хедж фонд мениджърът купува апартамента си на зелено през 2005 г. Жилището се простира на 1000 (словом: хиляда!) квадратни метра и има 8 спални. Лойб платил за него 45 млн. долара.

Лойд Бланкфайн 

Изпълнителният директор на Goldman Sachs Лойд Бланкфайн също купува апартамента си преди завършването. Плаща 25,7 млн. долара през 2006 г.

Санди Уейл

Бившият изпълнителен директор на Citigroup Санди Уейл се сдобива с пентхауз на цял етаж, за който дава 43,7 млн. долара. Покупката била с цел да изненада приятно жена си по случай Св. Валентин. 

Дмитрий Риболовлев

Няколко години по-късно Уейл продава внушителното жилище за... 88 млн. долара, т. е капиталовложението се оказва доста добро. Новият собственик е 22-годишната дъщера на руския олигарх Дмитрий Риболовлев, таткото купува на детото си апартамент. Тя обаче го използва рядко и пентхаузът отново е на пазара.

Шломо Бен-Хайм

Израелският учен Шломо Бен-Хайм продава своя пентхаус на 40-ия етаж на мистериозен купувач за 37 млн. долара през 2012 г. По-късно става ясно, че това е Боб Даймънд, по това време изпълнителен директор на Barclays Capital. 

Дензъл Уошингтън

Филмовата звезда и носител на "Оскар" Дензъл Уошингтън има по-скромно жилище - 3 спални и 4 бани. Купува го през 2006 г. за 13 млн. долара. 

Стинг

Стинг си напазарувал апартамент за 26,5 млн. долара през 2008 г. Комшии са на етажа с Лойд Бланкфейн.

Келси Грамър и Марк Уолбърг

Актьорите Келси Грамър и Марк Уолбърг също си имат гнездо там.  

Джери Янг

Съоснователят на Yahoo платил около 20 млн. долара за жилището си.

Омид Кордестани

Бившият бизнес директор на Google Омид Кордестани притежава апартамент на същия етаж, където са Лойд Бланкфайн и Стинг. Той купува жилището си през март 2008 г. за 29,5 млн. долара. През октомври 2015 г. Кордестани стана изпълнителен директор на Twitter.

-----
С любезното съдействие на clubz.bg

Стига мрачни прокоби! Имаме добри новини за Земята!

Стига вече! Не може повече така! Този рефрен важи не само за съдебната ни система, нито само за изкупената от КОЙ? държава. А и за световната журналистика, която се надпреварва да сипе мрачни прокоби за бъдещето на Земята.

Има и добри новини на този свят. И за този свят. 

Изпратихме най-зелената и изобилна година в историята, а през 2016-та ни предстоят нови рекорди в екологичното и ресурсно благосъстояние на човечеството. Това не го твърдим ние. Ние се занимаваме със строителство, интериорен дизайн и мебели, но това не ни пречи да се вслушаме в думите на специалистите.

Казва го Боян Рашев - експерт и създател на най-голямата фирма за опазване на околната среда в България. Тук ще изредим накратко неговите позитивни новини за състоянието на планетата: 

1. Планетата става по-зелена. Нетната първична продукция (количеството биомаса, което създават фотосинтезиращите организми на сушата и океаните) расте, въпреки обезлесяването. Парадоксално, но факт - причината е въглеродният диоксид, основната храна на живота.

2. Природният ни капитал (въздухът, водата, почвите, климатът, екосистемите) днес е повече от вчера и ни позволява по-дълъг и здравословен живот.

3. Мръсната вода е сериен убиец – колкото „по-близо“ до природата живеем, толкова по-вероятно е да ни навести. Отдавна разрешен проблем в развития свят. Според Глобалното проучване на бремето на болестите (GBD study) през 1990 г. тя е на второ място сред най-значимите рискови фактор за заболяване и смъртност. Днес въздействието й е спаднало с 67% и вече е на девето място. Човечеството има достъп до все повече чиста вода и този тренд ще продължи.

3. Малко известен факт е, че 60% от жертвите на замърсяването на въздуха на глобално ниво се дължат на изгарянето на биомаса (дърва, оборски тор) в домовете. Но тенденцията е ясна – от 1990 г. до днес има спад с 41%. Днес живеем в домове и градове с много по-чист въздух.

4. Прогнозите за неизбежния глобален глад поради опустиняване, ерозия, загуба на почвено плодородие, изчерпване на водоизточници са неверни. Случва се точно обратното. През 1990 г. недохранването е водещият рисков фактор за смъртност. Днес то е спаднало с 67%, а на върха е неправилното хранене, което значи… преяждане. Ръстът на земеделското производство надхвърля този на населението, при това без повече обработваема земя. 2015-та беше поредната година с рекордни добиви и спадащи цени на основните храни. Няма причина да смятаме, че тенденцията ще спре.

5. Твърдят, че обезлесяването на планетата е достигнало катастрофални размери. Глобалната оценка на горските ресурси обаче показва, че в последните 5 години то е спаднало до 0.08% годишно (от 0.18% през 90-те) и можем да очакваме нетен ръст на горите преди 2020 г.

6. Всяка суша, наводнение, жега, студ, буря, ураган и пожар се асоциират с изменението на климата. Международната база данни за бедствия (EM-DAT) обаче ясно показва, че жертвите на подобни явления устойчиво намаляват от 1900 до 2015 г. – и като процент от населението, и като абсолютна стойност.

7. Глобалният индекс за състоянието на околната среда (EPI) за поредна година излезе на зелено. Отново има подобрение, което важи и за България. Вероятността това да се случи и през 2016 г., клони към 100%.

Така че какво друго ни остава, освен да си строим къщи, да си обзавеждаме апартаментите и да си живеем живота с повечко оптимизъм?
--------
Пълният анализ на Боян Рашев можете да прочетете в ekipbg.com.


Строители на българската мафия, бъдете готови!

Днес публикуваме този текст не защото в него става дума за строителство, интериорен дизайн или мебели. А защото не искаме да живеем в мафиотска държава, не желаем да строим къщи на мафиоти, не ни е кеф да правим вътрешно обзавеждане на мафиотски апартаменти. И нямаме време да протестираме на улицата, вместо да си вършим работата.


Но ако трябва, ще намерим...

  Снимка: Веселин Боришев, Клуб Z

Борисов да провери лоялността на Цветанов

Превратът във ВСС и грозните атаки срещу Москов и Бъчварова са съгласувана мафиотска акция


РАДАН КЪНЕВ

Този път вярвам, че премиерът Борисов няма участие във вчерашния позор във ВСС. 

Наблюдаваме съгласувана мафиотска акция, включваща преврата във ВСС, грозните атаки срещу Москов и Румяна Бъчварова. Тези акции, макар и частично подкрепени от фактори в ГЕРБ, не са в интерес на Борисов. Те удрят остатъчната му, оскъдна дясна и реформаторска легитимация. 

Просто тези, на които се наведе през декември, вече искат цялата власт, не порции. Той иска да е добре с всички (което е невъзможно, няма как да вкара мен и Пеевски в една управленска конфигурация...). Пеевски, Цацаров и все по-често Цветанов не искат това. 

Мафията си иска държавата...

Сега е време Борисов да поиска парламентарна комисия, която да разследва тази "провокация" от край до край. И да провери лоялността на Цветанов през реакцията на ПГ на ГЕРБ.

Коментарът е от фейсбук профила на Радан Кънев. 


Една добра интериорна новина за две каки

Предлагаме я под формата на комикс с хепиенд - за разкош

В държавата, очевидно, пак нещо се точи - като следи от охлюви по изкривена ограда. Когато охлювите стигнат върха на оградата, няма да се учудим, ако тя рухне от тежестта. Ние казахме вече едно-друго по въпроса. Днес се запитахме: дали да продължим да предъвкваме слузестите политически събития, или да си оправим вкуса с нещо хубаво. И решихме второто. Напук на основното правило в съвременната журналистика, че добрата новина не е новина.

Сигурни сме, че когато повечето новини в България станат като тази, която събщаваме днес, това ще означава, че родината ни е заприличала на европейска държава. Което (с кратки прекъсвания) не може да се каже за нея през последните 71 години. Но както и да е.

А новината е, че на 18 декември (петък) от 19 ч. в Артгалерията в НДК се открива изложба живопис. Неин автор е отявленият интериорист на Хубав дом и салтанати Емил Атанасов. И ние, преодолявайки къде с думи, къде с хватки от свободната борба необятната му скромност, съобщаваме с гордост този факт.

Няма да се опитваме да пишем стандартното за подобни случаи ревю за изложба. Само ще кажем, че всеки, който мине през НДК до 23 декември включително, може да се убеди в нейната артистична мощ. Пожелаваме на Атанасов да разпродаде всички платна с размах. И се надяваме след неминуемия успех на експозицията той все така бодро да продължи да работи с нас на дизайнерския фронт. Защото с едното голо изкуство, уви, не се живее. 

По-долу предлагаме няколко репродукции на картини от новата изложба. Те си имат собствени заглавия, но ние си позволихме да ги интерпретираме - заради чистото забавление. Не знаем дали комикс културата още е на мода (макар че в кината освен филмирани комикси май друго няма), но лирическият герой на изложбата направо си плаче да бъде разказана историята му по този начин.


  1. Тиха вечер.
  След изморителния дизайнерски трудоден, Лирическият герой се отдава на активна почивка в любимото си заведение за обществено пиене. Компания, както се вижда, му правят Двете каки. Кои? Във всеки случай не са Онези...



  2. Мълва се носи из града.
  Да, обаче други Две каки явно са били свидетели на снощната почивка на Лирическия герой и решават да пуснат черна мълва. Естествено, най-удобно за целта място се оказва терасата на едната от тях. Чуваме репликите им: "Миче, Миче, ела да ти кажем какви ги върши снощи твоичкият Лирически герой в кръчмата, ама да не земеш да кажеш, че ние сме ти казали!" (Очевидно е, че образът "Две каки" се налага като стабилна форма не само в българското общество, а и в творчеството на художниците ни. Което е добре, защото значи, че творците творят на базата на живия живот, а не се заплесват по абстракции.)



  3. Прегръдката.
  Тук виждаме как въпросното Миче вече е хванало Лирическия герой за гушата и насред градския екстериор му разяснява някои правила на играта. Героят очевидно е стъписан. Особено след репликата "Чакай да се прибера аз от работа довечера и ще си поприказваме на четири очи!" 



  4. Какво да се прави?
  Останал насаме, Лирическият герой се чуди как да замаже ситуацията и търкаля из главата си заглавие на книга от Висарион Чернишевски, която обаче не е чел, нито пък знае отговора. Горе вляво на платното виждаме един от натрапчивите образи в съзнанието му - той, летящ отвисоко надолу с главата. Напрежението расте и...



  5. На ръба.
  ... Лирическият герой се качва на високо, за да преосмисли живота си веднъж завинаги. Зад гърба му забелязваме мрачния образ на Сатаната, който е винаги готов да помогне на човек за последната крачка. Тук обаче (зад кадър) се появява Богът от машината! Той посочва на Лирическия герой грозния, многоетажен, недобре реновиран панелен блок отсреща. И героят осъзнава, че не си струва - дори само от естетична гледна точка - да цапа и без това непочистения тротоар пред сградата. 



  6. Детство мое...
  Героят се връща назад в годините, когато още е имал коса и свобода в излишък. Когато е имал мечти, а не мебели. Когато е имал повече бъдеще, отколкото минало, а вятърът го е веел на бял кон. Конят е само имагинерен образ, метафора - на зрителя се препоръчва да не го търси в картината, а в собствената си глава. (Какво е това кошче на рамото на вдетинения Лирически герой и каква е тази пръчка в ръката му, ще резберем от следващото платно.)



  7. Добрият край оправя всичко.
  Ето един отличен хепиенд за този комикс, дами и господа. Първата щука за деня е в състояние да оправи и най-тъжното настроение. Особено като е към 2 кила - съдим по съотношението (в мащаб) риба-човек-котка, но няма да се впускаме в подробности и лакърдии. Смеем да се надяваме, че тази вечер Мичето ще пържи щука в тигана и няма да разисква дълго казуса "Двете каки" от началото на нашата история.

Колкото до Двете каки - тези, онези или третите - няма да им пожелаваме безсмъртие, защото те бездруго го притежават.

Провалиха ни благородната идея да обзавеждаме килии на политици!


Христо Бисеров е чист като момина сълза. Дано поне върне заема от 138 831 евро на жена си, милата...


  Този билборд казва всичко. Благодарим за него на КЛУБ Z.

На това му се казва "Ние казахме ли ви?!!?" Или: "Ние като говорим, не си чешем езиците!" Или: "Казаното отлита, писаното остава".

Но млъкни, сърце!

Христо Бисеров е невинен! Не 4 години затвор (както наужким искаше "прокуратурата"), не условно даже! НЕВИНЕН! Това постанови българският "съд" днес. И уби в зародиш благородната ни идея да обзавеждаме безплатно дизайнерски килии за справедливо осъдени местни "политици". (Не обичаме кавичките, но има понятия в съвременния български език, които направо си плачат за кавички! И да прекаляваме с удивителните не обичаме, но как да изразим емоцията, която ни обзема в такива сюблимни моменти?)

Ето как се провалят повечето хубави бизнес начинания в нашата родина. Що така, бе, Народе????, би написал Васил Левски. 

А как хубаво я бяхме измислили! Не само интериор, цялостно строителство на VIP политически килии бяхме готови да започнем - от основа до покрив, с пълната необходима мебелировка, екстри и салтанати. И то напълно без пари. Но не би! Те са невинни. Всички, сега и завинаги! Амин!

PS: Само между другото забележете цифрите в сумата евра, които Христо е взел от жена си назаем (по документи). 138 - 831. Назад, напред, кръгът се затваря, или някой се бъзика с нас... Я да вземат да поработят нумеролозите.
-----
Още интересни (но не по-малко тъжни) разсъждения по въпроса четете в КЛУБ Z.

4 години интериор за Христо Бисеров? Въх!

ПРОМОЦИЯ! Ще обзаведем безплатно килията на всеки справедливо осъден български властник. ОБЕЩАНО!


  Софийската му къща. Римската е по-различна.

След дълги перипетии славната българска "прокуратура" пожела 4 години затвор за гражданина Христо Бисеров (кавичките ги слагаме нали знаете защо?). Клетият бивш зам.-шеф на парламента и депутат от ДПС най-сетне се яви за началото на делото за нек'ви си 700 бона в швейцарска банка. Делото вече претърпя 2 фалстарта поради неявяването на човека, който (и разни като него) направи за резил СДС и после се сгуши на топло под крилото на Сокола, който пък от своя страна няма чак такива скрупули дали партийците му са корумпирани и резилът за него е привично състояние, но с твърд електорат.

Обаче не затова е ни думата. Ние знаем къде е къщата на гражданина (софийската, не римската). И признаваме - локацията й е отлична. Екстериорно също изглежда добре, което не можем да кажем за интериора й, защото не сме влизали вътре. Нито пък ще влезем някога, ако ще г-жа домакинята Бисерова да ни кани със сълзи на очи. (Тя пък, милата, дала на мъжа си 138 831 евро назаем, ти да видиш! Как по-точно му ги е броила до евренце, интересно?) Мебелите им не ги знаем откъде са, нито от какво са, но можем да предположим, че не са от МДФ, нито от шведска фирма за ширпотреба. Не искаме и да знаем. Ние отдавна сме обявили, че с такива като Бисеров не щем да имаме нищо общо, ако ще петорни цени да ни обещават.

Всъщност щем. При това напълно безплатно. Ето как: ако все пак т. нар. българско "правосъдие" (за кавичките се разбрахме) си свърши работата и постави гражданина Бисеров в добре ограден интериор за 4 години, ние сме готови този интериор да го обзаведем без пари. Много семпло и практично, според последните тенденции на затворническия дизайн. Ще направим същото и за всеки справедливо осъден български депутат, министър и тем подобни. Както казват "Господари на ефира": Обещано! Бум, печат!

Само дето се опасяваме, че накрая пак ще стане така, както става винаги: две години условно или нещо от сорта. Или, айде, от тях да мине - една година ефективно, обаче... внезапно се оказва, че осъденият току-що е сменил гражданството си с Арубско и ще лежи присъдата си на плажа. А нашата благородна инвестиция пак ще се отложи за неопределено време.

Ех, как не ни се иска да сме прави...
-----
Още за сагата "Как ще накривят феса на Бисеров" - в КЛУБ Z.

А, да, и една снимчица на човечеца,, че го забравихме как изглежда напоследък... 



Евростат го каза: европейско е да живееш в къща!


Да го твърдим ние - строителите на къщи - е нормално и естествено. Но когато го каже най-официално европейското статистическо бюро Евростат, си е друго. Сега най-спокойно можем да кажем: "Ние казахме ли ви?". Но няма да го кажем, защото не сме арогантни типове и знаем, че човек може да иска да живее в къща, обаче за тази цел са необходими определени условия. Най-вече финансови.

Затова само ще повторим нещо, което казваме не за пръв път: единственото, което не можем да направим за вас, ако искате къща, е да ви снабдим с достатъчно пари за целта. Това си остава ваш ангажимент. Не непостижим, впрочем. Само трябва да си пооправим държавата на първо време. А и днешните цени на апартаменти в София са напълно съизмерими с цените на крайградска къща. Даже в много случаи са по-високи.

Но вие си знаете най-добре. Ние нямаме нищо против да ремонтираме и оправим интериорния дизайн и на апартамента, нито да ви измислим и измайсторим уникални мебели - пак на съвсем прилични цени.

Ето още малко статистика в наша подкрепа:

- 59,3% от хората в ЕС живеят в къщи.
- най-много от ширещите се в къщи са британците (84,7%) и хърватите (80,8%).
- висок процент на "къщовници" се наблюдава и в Холандия (77,1%), Кипър (72,7%) и Словения (70,3%).
- най предпочитат (или могат да си позволят) апартаментския живот в Литва (58,4%) и Гърция (56,9%).

Къде сме ние? Според Евростат 56% от българите живеят в къщи. Назад сме, но е нелош резултат всъщност. Статистиците обаче не признават дали циганските бидонвили и бараки в гетата се броят за къщи. И ако да, какъв процент от 56-те са?

За качеството на строителството Евростат и дума не обелва. Но за това ние сме насреща.
-----
Данните получихме с любезното съдействие на интелигентния сайт КлубZ.


 


Анонимни строители бастисват Витоша, никой не знае кои са. Даже самите те...


  Анонимен багер вършее из Витоша, ще строи живота нов. Снимка: Тома Белев, Фейсбук

Срамежливи наказания и нещо като оставки - това се случи, след като бдителни граждани забелязаха и огласиха зверското изкореняване на 20 декара дървета в парк "Витоша". Шефът на горския участък, в който багерите разкатаха младата гора и преместиха морените, подал оставка. Чакаме да видим на каква по-висока длъжност ще бъде назначен. От МОСВ обещаха санкции да отнесат и двама лесничеи, заедно с 
директора на софийското горско стопанство. И така следите ще бъдат заметени. Защото въпросът е не как, а кой, защо и какво реши да строи около ски пистите във Витоша на принципа "Ако мине". 
От славната компания "Витоша ски", естествено, тържествено отрекоха всичко, макар разораната от анонимни (без регистрационни номера!?) багери площ да е на около 3 метра от пистата "Витошко лале".
Иначе на това по всички закони му се казва незаконно строителство. То подлежи на тежки наказания. Представете си да си построите къща някъде, без да минете през дългата и тромава процедура по разрешение и узаконяване. Ако не сте циганин или приближен до властта бизнесмен, ще дойдат багери (с регистрационни номера!) и ще ви я изтрият от лицето на земята с всичките й екстериори, интериори, мебели и салтанати. А в този случай какво? Дърветата ги няма, наказани са двама-трима дребни чиновници, а земята е готова за строеж - така и така е бастисано всичко, защо да не се оползотвори.
Даже, според официалните съобщения, се били извършвали "строително-монтажни работи за отводняване на ски писта „Витошко лале”. Ама нали „Витоша ски” нямаше нищо общо?!
Кой тогава монтира "временната" постройка в края на тяхната писта, та да почиват в нея строителите разрушители?
Цялата работа с поредното незаконно строителство много ни напомня за историята на срамежливия нелегален милионер Корейко от "Златният телец" на Илф и Петров. И той все беше беден, невинен и нищо неразбиращ, докато не го докопа Остап Бендер. Как свърши Корейко, сещате ли се? Крещейки несвързани думи от една скала в голата планина.


 


Комунистите отекоха в канала, време е да си подредим къщата

Нека червеното е само хубав цвят за диван в хола, а не символ на престъпна организация, манипулираща будалите  



С тези избори, макар и местни, най-сетне в България се случи нещо добро - червената партия се сви до полагащите й се граници. Твърдим, че ако това се беше случило преди 25 години, както стана в Полша, Чехия, Унгария и Словакия, сега нямаше да сме най-бедната и корумпирана страна в Европа.

Нейсе. Ние винаги се движим с няколко години след по-европейските екс социалистически държави, така и сега. При тях отдавна бившите комунисти се движат около 10-те процента във властта и това си личи: и в икономиката, и в нивото на престъпността, и в индекса на корупцията, и в процента емиграция в посока Запад. Но си личи и от пръв поглед - и в градовете (умните средноевропейци не ги презастроиха), и в селата (фермерите си останаха по родните места и работят земята, вместо да се изселват в града), и по улиците и пътищата (асфалтът им не се пука месец след полагането, а тротоарите си стоят на местата).

Безпощадно ясно е, че измисленият от нашите червени мафиоти "социален преход към пазарна икономика" се провали с трясък. Когато в началото на 90-те години на миналия век Лешек Балцерович убеди поляците, че начинът за смяна на системата е шокова терапия, тук комунистите подло излъгаха и уплашиха голяма част от народа и той им се върза на играта (това даже без да отваряме дума за фалшифицирането на първите демократични избори). Последва катастрофалното разпределяне на благата по мафиотски принцип, бандитската приватизация, окопаването във властта, създаването на ДПС като патерица на червените апаратчици. Докъде ни докараха, се вижда с просто око.

Е, по-добре късно, отколкото никога. Сега, когато червеното, надяваме се, ще остане само хубав цвят за дивана в хола, а не знак за принадлежност към престъпна организация, е време да си подредим къщата. И интериорния дизайн, и екстериора. Някои неща трябва да се строят наново - от основата към покрива. Други е наложително да се ремонтират драстично. На трети не им трябва тежко реновиране, а леко освежаване. Но за всички е необходимо да имаме желание и да се потрудим. Има шанс, да се възползваме. И да не забравяме поуките от миналото, като позволим сега пък светлосиният цвят да стане нещо повече от симпатично решение за външна мазилка.
------
Още интелигентни мисли по въпроса можете да прочетете ТУК


За избора на главен михлюзин и други работи. Малка съботна проповед

Много поучителен текст. Можехме да го сложим и в рубриката Чети! Нали не искаш да си тъпо ПАРЧЕ? поради факта, че е повече литература, отколкото информация. Но поради актуалността му го публикуваме ТУК. Ще го коментираме отдолу.

Текстът на Стефан Миланов е от КЛУБ Z.
А ето и нашата лека пристройка към него:

Ние михлюзи не сме, колкото и да ни кефи звученето на тази дума. Работим здраво, а преди да заработим - мислим. Проектираме, копаем основи, леем бетон, зидаме, строим и правим покриви на къщи. Слагаме вътрешна и външна изолация за енергийна ефективност, мажем и боядисваме. Проектираме мебели, изработваме ги, измисляме интериорен дизайн и вътрешно обзавеждане, което е горе-долу едно и също. Не сме от поколението на бабите и дядовците си, но не ни е срам да ставаме рано и да бачкаме. Седенето в чиновнически стол край чиновническо бюро не е наша житейска цел и идея фикс за успешна реализация. И не смятаме, че сме балъци. Като гледаме децата си - приличат на нас. Като гледаме нашите родопски майстори и техните деца също не са. Значи нещата може би не са чак толкова трагични, а?

 



Пак замириса кофти от къщата, която "Лукойл" си построи

Ние сме обръгнали граждани на България, което значи, че не се изненадваме лесно. Но днес леко се втрещихме. Не от друго, а от наглостта на една руска компания, която от години пие кръвчицата на клетия местен абориген, пълни гушата на не един и двама от политическата ни класа, а накрая се оказва, че е на огромна загуба. А това ще рече какво? Че не плаща данък печалба, ето какво. За да се шокирате съвсем, приемете следния прост факт: всеки обикновен архитект, зидар, мебелист, софтуерист, дизайнер, магазинер, градинар, кебапчия, журналист - сам-самичък, поединично - плаща повече данъци на държавата, отколкото мегакомпанията "Лукойл"!

Е, кажете ни сега вие, драги гости на Хубав дом и салтанати, за чий ни е тази компания в България? Та нали Иван Костов уж с такава цел подари "Нефтохим"-а на руснаците - за да печели и да плаща данъци в държавния бюджет?


Цялата работа натрапчиво ни напомни за онази детска песничка, с която Сънчо (под формата на бате Климент Денчев) ни приспиваше по телевизията преди много, много години - "Къщата, която Джек си построи". Ако искате, гледайте я, ако не - ще ви я преразкажем накратко: някой си Джек си построил къща и сложил "ечемика в зимника" (ударението е на второто "и" заради римата). После се появява врабчето, което "в небето си чурулика и редовно краде от еч'мика, който се пази в зимника" къде? "Във къщата, коятооо Джек си построиии." Следва котката, "която кротката издебва и схрусква врабчето, което в небето си чурулика и редовно краде..." И тъй нататък. Един по един се появяват нови герои - куче, крава, баба, дядо, два петела и овчар, и всичко се повтаря отново и отново. С малка добавка в началото, но накрая е все едно и също - котката схрусква врабчето, което... Цикълът се затваря, кой какво прави - накрая котката изяжда врабчето, няма мърдане. Вероятно това е поуката, която като дечица е трябвало да си извадим от песенчицата - свиквайте, келеши, докато е време, това ви чака. Е, явно свикнахме...

Само между другото и за да угодим на вездесъщия Google, ще припомним и това, което най-много ни кефи нас от цялата олигофренична песньовка: при всеки нов стих, покрай пристигащите нови герои, бате Климент Денчев рисуваше отново и отново къщата, който Джек си построи - веднъж в леко рустикален вид, веднъж решена с лек винтидж елемент; тухлена и дървена, с балкончета и без, най-вече екстериорно, но така, че да си представим интериора и мебелите; с готически прозорци, с нестандартна дограма, ту с еднокрила врата, ту с портал, с градинка отпред и градинка отзад, веднъж с веранда, веднъж с тераса на втория етаж; понякога основите й висяха във въздуха, понякога покривът имаше керемиди, понякога нямаше - въобще, бате Климент проявяваше истинско въображение в архитектурен и дизайнерски аспект. И то за една нищо и никаква сграда. Коя? Къщата, която Джек вече си бе построил.

А кой е тоя Джек и защо е Джек, а не колхозникът Иван, и изобщо за какво е цялата дебилщина, питайте съветския поет Самуил Маршак, обаче той е умрял отдавна, да знаете. Според нас работата е там, че таваришч Маршак е превеждал от английски, а освен това на клетия колхозник Иван си му е било окей в дървената барака и хич не му е било до строене на собствена къща - той е строил комунизма!  



  Бате Климент пред фасадата на... Точно така, не на "Лукойл", а на къщата, която...